Елинор Катън - Светилата

— Предостатъчно възможности.

— Бихте ли описали общото си впечатление за нейния характер?

— Впечатлението ми е благоприятно — отвърна капеланът. — Разбира се, с нея е било злоупотребявано и миналото ѝ е опетнено, но е нужна голяма смелост човек да се пребори с недостатъците си и аз съм много доволен от усилията ѝ в тази насока. Най-малкото тя отхвърли зависимостта си от опиата и е твърдо решена повече да не продава тялото си. За това заслужава поздравления.

— Какво е мнението ви за душевното ѝ състояние?

— О, тя е напълно нормална — премига Девлин. — Нямам и капчица съмнение.

— Благодаря, отче — рече Муди и се обърна към съдията. — Благодаря, господине.

Следваха експертизите на доктор Гилис и на доктор Сандърс, дошъл от Кумара да даде второ мнение за душевното състояние на Анна, както и на полицейския инспектор от Греймаут господин Уолшам.

Тъжителят Джордж Шепард беше призован последен.

Както беше очаквал Муди, Шепард се разпростря надълго и нашироко върху пропадналия нрав на Анна Уедърел, изтъкна зависимостта ѝ от опиума, противния ѝ занаят и предишния опит за самоубийство като доказателства за нейното безчестие. Описа подробно как поведението ѝ е прахосвало средства на правоохранителните органи и е нарушавало общоприетите нравствени норми и благоприличието и настойчиво препоръча обвиняемата да бъде прибрана в новопостроения приют на Гледка. Муди обаче беше подготвил добре защитата си: след разкритието за Ах Сук и показанията на Девлин думите на Шепард звучаха като злобно, дори дребнаво заяждане. Муди мълчаливо се поздрави, че е избрал пръв да повдигне въпроса за лудостта на Анна.

Когато най-сетне Брохам седна, съдията сведе поглед и рече:

— Свидетелят е на ваше разположение, господин Муди.

— Благодаря, господине — отвърна Муди и се обърна към тъмничаря. — Господин Шепард, според вас подписът на Емъри Стейнс върху акта за дарение подправен ли е?

Тъмничарят вирна брадичка.

— Бих го нарекъл почти съвършено копие.

— Прощавайте, господине, но защо „почти съвършено“?

Шепард се намръщи.

— Нелошо копие — поправи се той.

— А не може ли да бъде наречен и „точно копие“ на подписа на господин Стейнс?

— Това трябва да кажат експертите — сви рамене Шепард. — Аз не съм специалист.

— Господин Шепард, вие самият успяхте ли да намерите някаква разлика между този подпис и предоставените от Запасна банка документи с подписа на господин Стейнс?

— Не, не успях.

— В такъв случай на какво основание твърдите, че подписът е подправен?

— Когато през февруари видях за първи път въпросния акт за дарение, той не беше подписан — отвърна тъмничарят. — Госпожица Уедърел донесе същия документ в съда на двайсети март вече с подпис отдолу. Възможни са само две обяснения. Или тя е подправила подписа — и според мен точно това е истината, — или е била в тайно съглашение с господин Стейнс по време на отсъствието му, а в такъв случай излиза, че преди малко тя излъга.

— Всъщност има и трето обяснение — рече Муди. — Ако подписът наистина е подправен, както вие твърдите тъй уверено, възможно е да го е положил някой друг, а не Анна. Някой, който е знаел, че документът е у капелана и който е желаел по някаква причина да види госпожица Уедърел в затвора.

Шепард го изгледа студено.

— Намекът ви е обиден, господин Муди.

Муди бръкна в портфейла си и извади малко листче.

— Това тук — рече той — е запис на заповед от юни миналата година, изготвен от господин Ричард Манъринг и подписан от госпожица Уедърел. Забелязвате ли нещо странно в подписа на госпожица Уедърел, господин Шепард?

Тъмничарят се взря в листчето.

— Подписала се е с кръстче — рече гой.

— Точно така, подписала се е с кръстче — повтори Муди. — След като госпожица Уедърел дори не може да напише името си, господин Шепард, защо смятате, че тя е способна да пресъздаде „почти съвършено копие“ на чужд подпис?

Всички бяха вперили очи в тъмничаря. Той продължаваше да се взира в листчето.

— Благодаря, господине — обърна се Муди към съдията. — Нямам повече въпроси.

— Добре, господин Муди — отвърна съдията с тон, който можеше да бъде изтълкуван и като развеселен, и като неодобрителен. — Свободен сте.

Щом „Щастлив вятър“ хвърли котва на пристана в Порт Чалмърс и траповете бяха спуснати, Анна се нареди на опашката на жените за преглед от лекарската комисия. От карантинния навес тя се прехвърли в митническата барака, където прегледаха и подпечатаха документите ѝ. След като формалностите бяха приключени, я насочиха към магазията, за да си прибере пътния сандък (той беше съвсем малък, не по-голям от кутия за шапки, тя можеше да го носи под мишница), и там отново се забави, тъй като по погрешка багажът ѝ беше натоварен на чужда количка. Докато недоразумението се изясни и ѝ върнат сандъка, вече беше минало обяд. Когато най-сетне излезе от магазията, Анна с надежда се огледа за златокосото момче, което толкова ѝ беше харесало сутринта, но не видя нито едно познато лице, спътниците ѝ отдавна се бяха разпилели в оживлението на града. Тя остави сандъка на земята и се спря да оправи ръкавиците си.