— Дойдох заради златната треска. Всички разправят, че в лагерите има повече злато, отколкото в земята. Мислех да започна някаква работа.
— Като прислужница в заведение навярно?
— Да, мога да поднасям питиета. Работила съм в странноприемници. Ръцете ми са здрави и съм честна.
— Имате ли препоръки?
— Много добри, госпожо. От „Емпайър“ в Сидни.
— Прекрасно!
Госпожа Уелс усмихнато я огледа от главата до петите.
— Щом не препоръчвате госпожа Пенистън… — поде Анна, но новата ѝ позната я прекъсна.
— О! — възкликна тя. — Хрумна ми идеалното решение! То ще реши дилемите и на двете ни, и вашите, и моите! Госпожица Макей предплати за една седмица, но не е тук и стаята ѝ е празна. Вземете я вие! Елате, ще я използвате, все едно сте госпожица Макей, докато ви намерим някаква работа и се установите.
— Много сте мила, госпожо Уелс — отвърна Анна, като отстъпи крачка, — но не бих могла да приема толкова щедра… Не бих се натрапила на гостоприемството ви.
— О, замълчете! — скара ѝ се госпожа Уелс и я хвана за лакътя. — Когато станем добри приятелки, госпожице Уедърел, ще поглеждаме назад към днешния ден и ще се дивим на щастливата случайност да попаднем една на друга. Аз вярвам в късмета! И в други неща, разбира се. Но стига съм бърборила, сигурно умирате от глад и копнеете за топла баня. Елате, ще се погрижа за вас и щом си починете, ще ви намерим някаква работа.
— Не желая да прося милостиня — рече Анна. — Не приемам подаяния.
— Какви подаяния, и дума не може да става — възрази Лидия Уелс. — Какво мило дете. Хей, носач!
Към тях изтича чипоносо момче.
— Занесете сандъка на госпожица Уедърел на „Къмбърланд“ №35 — заповяда госпожа Уелс.
Чипоносото момче се ухили, обърна се към Анна, огледа я внимателно и наместо поздрав игриво отметна падналия над очите си кичур коса. Лидия Уелс се направи, че не забелязва нахалството му, и строго тикна в ръката му монета. След това прегърна през рамо Анна и усмихната я поведе по улицата.
В която обвиняемият се отдава на философски размишления, господин Муди печели надмощие, Лодърбак чете, а Карвърови биват уличени в лъжа.
Следобедното заседание на съда започна точно в един.
— Господин Стейнс — рече съдията, след като младежът положи клетва. — Предявени са ви три обвинения, първо, за подправяне на тримесечния отчет през януари 1866 година. Признавате ли се за виновен?
— Да, господине.
— Второ, присвояване на голямо количество злато, събрано от вашия служител Джон Кю Лон в находището „Аврора“ и впоследствие намерено в дома на покойния Кросби Уелс в долината Арахура. Признавате ли се за виновен?
— Да, господине.
— И накрая, престъпна небрежност и неизпълнение на задълженията към изискващи всекидневна поддръжка находища и участъци за период повече от два месеца. Признавате ли се за виновен?
— Да, господине.
— Виновен и по трите обвинения — обобщи съдията и се облегна. — Добре. Седнете засега, господин Стейнс. Защитник отново е господин Муди, а обвинител — господин Брохам, подпомаган от господин Фелоус и господин Харингтън от Мировия съд. Господин Брохам, заповядайте.
Както и предишния път, встъпителното изказване на Брохам имаше за цел да очерни обвиняемия и също като предходното беше дълго и витиевато. Обвинителят изброи всички проблеми, причинени от отсъствието на Стейнс, и обрисува вдовицата Уелс като трагична фигура с лъжливи надежди, разпалени у нея от обещанието за неочаквано наследство, което тя по погрешка (но съвсем разбираемо) смятала за част от имуществото на покойния си съпруг. Разпростря се върху покварата на богатството и нарече подправянето на отчета и присвояването „трезво и хладнокръвно извършени престъпления“. В отговор Муди само потвърди, че Стейнс напълно съзнава какви неприятности е предизвикало дългото му отсъствие и е готов да покрие възникналите щети и задължения.
— Господин Брохам — рече съдията, след като Муди приключи. — Свидетелят е на ваше разположение.
Обвинителят стана.
— Господин Стейнс! — Той вдигна един лист и го размаха, все едно беше заповед за задържане. — Този документ, издаден от кантората на „Нилсен и Сие“, представлява опис на имуществото на покойния Кросби Уелс. Имуществото, както е описано от господин Нилсен, включва и голямо количество злато, впоследствие оценено от банката на четири хиляди деветдесет и шест лири. Какво можете да ни кажете за това съкровище?
Читать дальше
