— Зад завесите?
— Да — потвърди Стейнс. — Бях зад завесите, когато ме уцели куршумът от пистолета на Анна.
Брохам почервеня.
— Колко време сте се крили зад завесите?
— Няколко часа — отвърна младежът. — Бих казал, най-малко от дванайсет до три. Но това е само предположение.
— Госпожица Уедърел знаеше ли, че сте в стаята ѝ?
— Не.
— А господин Гаскоан? И господин Причард?
— Не — повтори той. — Гледах да не мърдам и се стараех да пазя тишина. Сигурен съм, че никой не знаеше за мен.
Фелоус зашепна настойчиво в ухото на Харингтън.
— А какво стана, след като ви простреляха? — попита обвинителят.
— Мълчах си — отвърна Стейнс.
— Мълчали сте си?
— Да.
— Господин Стейнс — поде Брохам укорително, — сериозно ли възнамерявате да убедите съда, че сте били прострелян изведнъж, и то отблизо, и не сте извикали, не сте помръднали и по никакъв начин не сте издали присъствието си пред трима свидетели?
— Да.
— Как е възможно да не извикате?
— Не исках да загубя бучицата опиум.
Обвинителят го огледа преценяващо, в настъпилата тишина Харингтън му подаде листче, което Брохам прочете набързо, след това вдигна глава и попита:
— Според вас, господин Стейнс, възможно ли е госпожица Уедърел да е знаела, че се криете зад завесите следобеда на двайсет и седми януари и нарочно да е стреляла към вас?
— Не — отвърна Стейнс. — Според мен не е възможно.
Присъстващите в залата бяха затаили дъх.
— Защо смятате така?
— Защото ѝ имам доверие.
— Питам ви дали е възможно — уточни Брохам, — а не дали е вероятно.
— Разбирам въпроса ви. Но отговорът ми си остава същият.
— И какво ви кара да изпитвате такова доверие към госпожица Уедърел?
— Нищо не може да „накара“ човек да изпитва доверие! — избухна младежът. — Доверието се дава, и то доброволно. Как да ви отговоря?
— Ще опростя въпроса си — рече обвинителят. — Защо вярвате на госпожица Уедърел?
— Вярвам ѝ, защото я обичам.
— А как започнахте да я обичате?
— Като ѝ се доверих, разбира се!
— Аргументите ви се въртят в кръг.
— Да, няма друг начин! — извика Стейнс. — Истинското чувство винаги е такова, или се върти в кръг, или е парадоксално, защото причината за него и неговият израз са две половини на едно цяло! Любовта не може да бъде сведена до списък с причини и един списък с причини не може да роди любов. Ако някой не е съгласен с мен, значи не е обичал или поне не е обичал истински.
За миг се възцари тишина. После от дъното на залата се разнесе тихо подсвирване и в отговор се чу сподавен смях.
Господин Брохам беше видимо ядосан.
— Надявам се да ми простите, господин Стейнс, но ми се струва необичайно да крадеш опиат от човека, в когото си влюбен.
— Знам, че е лошо — отвърна младежът. — Много ме е срам от това, което направих.
— Някой може ли да подкрепи твърденията ви къде сте били през тези два месеца?
— Ах Сук.
— Господин Сук вече не е сред живите. Друг?
Стейнс се замисли, после поклати глава.
— Не се сещам за друг.
— Нямам повече въпроси — оповести Брохам рязко. — Благодаря, господин съдия.
— Свидетелят е ваш, господин Муди — обади се съдията.
Муди също му благодари. Отдели няколко секунди да подреди книжата на масата, докато чакаше шепотът наоколо да заглъхне, и поде:
— Заявихте, че имате лошо мнение за господин Карвър, господин Стейнс. На какво се дължи то?
— Той преби Анна. Преби я най-хладнокръвно, когато тя беше с дете. И детето загина.
Залата утихна.
— Кога е станало това? — попита Муди.
— Следобед на единайсети октомври миналата година.
— На единайсети октомври — повтори той. — Вие бяхте ли свидетел на случилото се?
— Не.
— Как разбрахте за него?
— От господин Льовентал малко по-късно. Той я е намерил на улицата, окървавена и смазана от бой. Може да потвърди в какво състояние я е заварил.
— По каква работа сте се видели с господин Льовентал този ден?
— По съвсем друг въпрос. Отбих се през редакцията, защото исках да публикувам обявление във вестника.
— Относно?
— Покупката на корита за промиване.
— Изненада ли ви побоят над госпожица Уедърел? — попита Муди.
— Не — отвърна Стейнс. — Вече знаех, че Карвър е негодник, и съжалявах, че сме съдружници. Той ми предложи да ми помогне с пари, когато пристигнах в Дънидин, така се запознах с него същия ден, в който слязох от кораба. Не заподозрях нищо нередно. Бях съвсем неопитен. Стиснахме си ръцете и въпросът беше решен, но не след дълго започнах да чувам разни истории за него и за госпожа Карвър, те работеха заедно. Когато узнах какво са сторили с господин Уелс, изтръпнах. Осъзнах, че съм станал съдружник с един изпечен негодник.
Читать дальше
