— По това време господин Уелс е търсел злато в Дънстан, нали така?
Карвър се подвоуми, но в крайна сметка кимна.
— Да.
— А госпожа Карвър, тогава съпруга на господин Уелс, е живеела в Дънидин.
— Да.
— Често ли се виждахте с нея през този период?
— Отбивал съм се да пийна по чашка в нейното заведение. Тя държеше кръчма на „Къмбърланд“. Но през повечето време бях в морето.
— През май 1865 година Кросби Уелс се е върнал в Дънидин — рече Муди. — Доколкото знам, тогава е направил едно вложение.
Карвър си даваше сметка, че му залагат капан, но не можеше да го избегне.
— Да — заяви троснато. — Той купи „На добър час“.
— Интересна покупка — отбеляза Муди, — най-малкото защото е била направена толкова внезапно. Фактът, че е решил да вложи парите си не в друго, а в кораб, също е любопитен. Господин Уелс имал ли е преди това интерес към корабоплаването?
— Не знам — отвърна Карвър. — Сигурно, щом е купил кораб.
Муди замълча, после рече:
— Доколкото знам, договорът за продажба в момента е у вас.
— Така е.
— Как се озова във вашите ръце?
— Даде ми го господин Уелс.
— Кога ви го даде?
— Веднага след покупката.
— Което е…
— През май миналата година.
— С други думи, непосредствено преди господин Уелс да напусне Дънидин и да се премести в долината Арахура?
Карвър нямаше как да го отрече.
— Да — потвърди той.
— Защо господин Уелс ви е поверил договора за продажба?
— За да мога да действам като негов пълномощник.
— Ако той се разболее — предположи Муди. — Или почине.
— Да.
— Аха — кимна Муди. — Да видим дали съм разбрал правилно, господин Карвър. В началото на миналата година господин Уелс е бил законен собственик на няколко хиляди лири в злато, намерено в находище в долината Дънстан. Златото е било прибрано в каса в дома му в Дънидин, където е живеела съпругата му, стара и близка ваша приятелка. През май господин Уелс се е върнал в Дънидин от Дънстан и без да предупреди съпругата си, е прибрал златото от касата. Веднага е вложил цялото състояние в покупката на платнохода „На добър час“, поверил го е на вас и незабавно е заминал за Хокитика, без да извести никого къде е и какво смята да прави. Разбира се, аз просто допускам, че господин Уелс, а не някой друг е изпразнил касата… но как иначе би могъл да закупи „На добър час“? Не е притежавал никакви акции и ценни книжа, в това сме напълно сигурни, а и в известието за продажбата на кораба, отпечатано в „Отаго Уитнес“ на четиринайсети май онази година, изрично се посочва, че за кораба е било заплатено в злато.
Карвър се беше намръщил.
— Изпускате уличницата — рече той. — Уелс напусна Дънидин заради нея. Заради нея се раздели с Лидия.
— Да, не е изключено да е било така, но ще си позволя да ви поправя, по това време госпожица Уедърел не е продавала тялото си — отвърна Муди. — В записа на заповед, която е издадена от господин Ричард Манъринг и която показах сутринта на съда, се посочва недвусмислено, че госпожица Уедърел трябва да бъде снабдена с рокля, пистолет, парфюм, фусти и всичко друго, от което „има нужда“. Документът е от юни миналата година.
Карвър не отговори.
— Надявам се да ми простите забележката — продължи Муди, — че господин Уелс не е спечелил кой знае колко от събитията, разиграли се миналия май в Дънидин. За сметка на това обаче вие сте се облагодетелствали изключително много.
Съдията Кемп изчака Карвър да се върне на мястото си до своята съпруга и строго призова за тишина.
— Добре, господин Муди — рече той, като скръсти ръце, — виждам, че ни водите в определена посока, и ще ви разреша да продължите, ала ще си позволя да отбележа, че се отдалечаваме твърде много от курса, указан в сутрешния бюлетин. Вие сте призовали двама свидетели на защитата.
Муди кимна.
— Да, господине.
— При свидетелите на защитата господин Муди ще води разпита, а след това господин Брохам ще може да ги подложи на кръстосан разпит, ако желае — рече съдията. Той погледна тефтера пред себе си, сетне надзърна над очилата и оповести: — Господин Томас Балфор.
Томас Балфор беше въведен в залата.
— Господин Балфор — поде Муди, след като свидетелят положи клетва, — вие се занимавате с превоз на стоки, нали така?
— Вече ще станат дванайсет години, господин Муди.
— Доколкото знам, ваш клиент е и господин Лодърбак.
— Да, така е — отвърна доволно Балфор. — Работя с господин Лодърбак от зимата на 1861 година.
Читать дальше
