Брохам го беше зяпнал с отворена уста.
— Какво точно искате да покажете, господин Муди? — попита съдията.
— Че господин Карвър се е сдобил с кораба „На добър час“ чрез изнудване, измама и подправяне на документи, а по същия начин е успял да измъкне и съкровище на стойност няколко хиляди лири от господин Уелс през май миналата година, като е извършил тази кражба вероятно с помощта на госпожа Карвър, предвид че сега тя е негова съпруга.
Брохам, който все още се мъчеше да подреди в ума си събитията от последните пет минути, поиска почивка, но думите му едва се чуха в избухналата суматоха. Съдията Кемп извиси глас и нареди господин Брохам и господин Муди незабавно да се явят в кабинета му, след това заповяда всички свидетели да бъдат задържани под охрана и прекъсна заседанието на съда.
В която Лидия Уелс спазва обещанието си, при Анна Уедърел влиза неочакван посетител и научаваме истината за Елизабет Макей.
Лицето, което сградата на „Къмбърланд“ № 35 показваше към улицата, беше съвсем обикновено: светла дъсчена обшивка, скрита зад решетки витрина, чието стъкло беше облепено отвътре с бакалска хартия, и два прозореца със спуснати завеси на горния етаж. Постройките от двете ѝ страни — на №37 имаше обущарница, а на №33 превозваческа кантора — бяха издигнати съвсем близо и от пътя не можеше да се прецени колко е голяма навътре къщата. Някой случаен минувач дори можеше да реши, че тя е необитаема, тъй като над вратата нямаше никаква табела, а поставката за картичка над чукалото беше празна.
Госпожа Уелс отключи входната врата със свой ключ. Прекосиха смълчания коридор чак до дъното, където към втория етаж водеше тясно стълбище. Коридорът горе беше чист и празен като долния, там домакинята извади втори ключ от чантичката си, отключи една врата и с усмивка покани Анна да влезе.
Един врял и кипял в градския живот човек веднага би си направил нужните изводи от обстановката, която ги посрещна: тежки тъкани завеси, изобилие от меки кресла, напластен аромат на алкохол и парфюм, привързана настрани завеса от мъниста на портала, отвъд който се разкриваше сумрачна спалня. Анна обаче не беше много обиграна в светските порядки и не личеше да е изненадана от тази тъй приятно ухаеща и луксозно обзаведена стая уж в девически пансион. По пътя от пристанището до „Къмбърланд“ госпожа Уелс беше показала, че притежава изящен вкус и категорично мнение по множество въпроси, и докато двете стигнат до целта си, Анна вече беше напълно готова да ги прегърне като свои, понеже в сравнение с тях собствените ѝ преценки ѝ се струваха твърде бледи и немощни.
— Виждаш, че се грижа добре за своите момичета — рече домакинята.
Анна отговори, че стаята е прекрасна, и това подтикна госпожа Уелс да я разведе и да ѝ посочи различните хитринки и тънкости в украсата и разположението на мебелите, тъй че гостенката да може да изрази възхищението си по-обстойно.
Сандъкът на Анна беше донесен и оставен до леглото, което тя прие за знак, че то е отредено за нея. Беше с хубава дървена табла, която почти не се виждаше от купчината бели възглавници, накамарени по три една върху друга, и беше много по-широко и по-високо от тесния нар, с който беше свикнала у дома. Тя се зачуди дали няма да се наложи да го дели с друг, струваше ѝ се твърде голямо за сам човек. Срещу него имаше медно корито, върху което бяха метнати пешкири, а по стената горе тръгваше дебело въже с пискюл. Госпожа Уелс го дръпна и някъде на долния етаж отекна приглушен звънтеж. След малко прислужницата се появи и госпожа Уелс нареди от кухнята да бъде донесена топла вода, а после и обяд. Прислужницата не удостои с поглед Анна, която прие безразличието ѝ с радост и въздъхна облекчено, когато жената излезе, за да стопли вода на печката в кухнята.
Щом останаха сами, Лидия Уелс се обърна към гостенката, усмихна се отново и се извини, че трябва да я остави.
— Имам среща в центъра, на която не мога да не отида, но ще се върна навреме за вечеря, надявам се, че ще си правим компания. От каквото и да имаш нужда, обърни се към Люси. Ако тя може да го осигури, ще го имаш. Стой колкото си искаш в коритото и използвай каквото ти допадне от тоалетката. Държа да се чувстваш като у дома си.
Анна Уедърел точно това и направи. Изми косата си с лосион, ухаещ на лавандула, изтърка всеки сантиметър от кожата си с купешки сапун и се кисна в коритото почти цял час. След като се облече — като обърна чорапите, за да изглеждат чисти, — прекара доста време пред огледалото, за да оправи прическата си. На тоалетката имаше няколко бутилчици с парфюм, тя ги подуши една по една, върна се на първата и си сложи по няколко капки на китката и зад ушите.
Читать дальше
