Лицето на Стейнс беше безизразно.
— Да, господине.
Съдията погледна Анна.
— Госпожице Анна Уедърел. Вие заявихте, че сте невинна по всички обвинения, отправени срещу вас, а всеки цивилизован съд се придържа към принципа, че човек е невинен до доказване на противното. Давам си сметка, че сянката, хвърлена от господин Муди върху доброто име на тъмничаря Шепард, е само сянка, при все това думите на господин Муди бяха надлежно отбелязани и може да бъдат използвани при едно бъдещо разследване на господин Шепард. Тъй или иначе, аз не намирам достатъчно доказателства за вината ви. Оправдана сте по всички обвинения и следва веднага да бъдете освободена. Вярвам, че от сега нататък ще следвате правия път на въздържанието, порядъчността и другите добродетели на цивилизованата личност, и едва ли е нужно да добавям, че не желая да ви виждам отново в тази зала по каквото и да било обвинение, най-малкото за нетрезво състояние и неприлично поведение. Ясен ли съм?
— Да, господине.
— Добре. — Той се обърна към защитата и обвинението, но преди да успее да продължи, от улицата се чуха викове, тропот и цвилене на уплашени коне, по вратата на съда отекна удар, все едно някой се беше хвърлил с цяло тяло върху нея. Съдията се намръщи. — Какво става?
Муди се надигна, крясъците отвън се засилваха.
— Отворете! — заповяда съдията Кемп. — Вижте какво става!
В този момент вратата се отвори.
— Дрейк! — възкликна съдията. — Какво се е случило?
Надзирателят се взираше в него с ококорени очи.
— Карвър…
— Какво?
— Мъртъв е!
— Какво!
— По пътя от тук до Гледка… някой е отворил вратата… изобщо не съм забелязал. Като стигнахме там… той лежеше вътре… мъртъв!
Муди се завъртя рязко, боеше се, че госпожа Карвър може да припадне при тази тъй грубо поднесена вест, но тя се взираше в пребледнелия надзирател. Той обходи с поглед лицата на околните. По време на почивката всички свидетели бяха останали под охрана, дори и тези, които бяха дали показания сутринта, никой не беше напускал съда. Там бяха и Шепард, и Лодърбак, и Фрост, и Льовентал, Клинч, Манъринг, Кю, Нилсен, Причард, Балфор, Гаскоан, Девлин. Кой липсваше?
— Отпред е! — извика Дрейк и разпери ръце. — Тялото… Веднага поех обратно, не можех…
Съдията извиси глас в шумотевицата:
— Сам ли е отнел живота си?
— Едва ли — поклати глава надзирателят. — Едва ли…
Хората се заблъскаха да излязат навън.
— Дрейк — извика съдията Кемп, — как точно е умрял Франсис Карвър, за бога?
Навалицата беше погълнала Дрейк, но гласът му се чу ясно:
— Някой е разбил главата му!
Лицето на съдията почервеня.
— Кой? — изрева гръмогласно той. — Кой го е направил?
— Не знам, казвам ви!
От улицата се чу ужасяващ писък, последван от още викове, съдът се изпразни. Госпожа Карвър, вдигнала ръка към устата си, гледаше как последните се изнизват през вратата.
В която госпожа Уелс остава с невярно впечатление, а Франсис Карвър предава важни новини.
Докато Анна Уедърел забавляваше „господин Кросби“ в „Дома на желанията“ на улица „Къмбърланд“, Лидия Уелс също предлагаше в центъра на града нещо като забавление. Следобедите тя отнасяше алманаха и звездните си карти в „Хоторн“ на улица „Джордж“, настаняваше се в някой ъгъл на салона и предсказваше бъдещето на златотърсачите и току-що пристигналите пътници. Единственият ѝ клиент днес беше русокосо момче с мека шапка, което, оказа се, също беше пристигнало с парахода „Щастлив вятър“. То беше изключително словоохотливо и изглеждаше очаровано от слабостта на госпожа Уелс към мистичното, възторгът му я поласка и я предразположи да бъде щедра в предсказанията си. Докато изготви рождената му карта, обрисува миналото и настоящето и надзърне в бъдещето му, стана четири часът.
Тя вдигна поглед и видя Франсис Карвър — вървеше през салона към тях.
— Едуард — рече госпожа Уелс на русокосото момче, — би ли отишъл да помолиш келнера да ми завие за вкъщи един пай със свинско? Кажи му да ми го пише в сметката, ще го взема с мен за вечеря.
Той се подчини.
— Нося добри новини — рече Карвър, след като момчето се отдалечи.
— Какви?
— Лодърбак идва насам.
— О!
— Явно най-сетне е видял квитанциите от Данфорт за превоза. Били Брус ми каза, че Лодърбак е купил билет за „Действен“ и ще се качи на борда в Акароа. Ще пристигне на дванайсети май и е изпратил съобщение „На добър час“ да го изчака тук.
Читать дальше
