— Лъжа е! — заяви категорично Лодърбак. — От игла до конец! Аз продадох кораба си на Франсис Уелс.
— Който не съществува.
— Да, с това име ми се представи Франсис Карвър. Той твърдеше, че името му е Уелс.
— Франсис Уелс — натърти секретарят на съда. — Средното име на Кросби Уелс е Франсис, а Кросби Уелс наистина съществува, или по-точно, е съществувал до неотдавна. Да не би да бъркате самоличността на купувача? Няма кой знае каква разлика между Франсис Уелс и К. Франсис Уелс.
— Какъв К. Франсис Уелс? — попита объркано Лодърбак.
— Прегледах изпратения ми екземпляр от договора за продажба — отвърна Гаскоан. — Той е подписан от К. Франсис Уелс.
— Нищо подобно!
— Опасявам се, че е точно така.
— Значи е бил фалшифициран! Бил е фалшифициран след подписването!
Французинът отвори плика в ръката си и извади договора.
— На пръв поглед ми се стори, че пише само „Франсис Уелс“, и едва когато се вгледах, видях К-то, залепено като завъртулка за Ф-то.
Лодърбак взе документа, присви очи, взря се внимателно и по врата и лицето му плъзна червенина.
— Завъртулка или не — извика той, — с К или без К, този договор беше подписан от мръсника Франсис Карвър! Видях го да се подписва с двете си очи!
— Имаше ли свидетели на подписването?
Политикът не отговори.
— Ако не е имало свидетели, остава дума срещу дума, господин Лодърбак.
— Не е дума срещу дума, а истината срещу лъжа!
Гаскоан реши да замълчи. Прибра договора в плика и го приглади на коляното си.
— Това е машинация — рече Лодърбак. — Ще го съдя! Жив ще го одера!
— По какво обвинение?
— Измама, разбира се. Подправяне на документи. Фалшификация.
— Боя се, че доказателствата няма да ви подкрепят.
— Нима?
— Няма законови основания да се съмняваме в този подпис — заяви секретарят на съда, заглаждайки отново плика, — тъй като след смъртта на господин Кросби Уелс не са останали никакви документи, били те официални, или не, които да послужат като доказателство за почерка му.
Лодърбак отвори уста и понечи да каже нещо, но после я затвори и поклати глава.
— Това е машинация — повтори той. — Чиста проба машинация!
— Защо смятате, че господин Карвър е решил да ви се представи под чуждо име?
Отговорът на политика беше изненадващ.
— Поразрових се за Карвър — рече той. — Баща му е бил влиятелна фигура в една от британските търговски компании, „Дент и Сие“. Може и да сте го чували — Уилям Рочфорт Карвър. Не сте ли? Както и да е, няма значение. Някъде в началото на петдесетте той дал на сина си кораб — „Палмерстън“ — и Карвър подхванал търговия с китайски стоки от Кантон под флага на „Дент и Сие“. Той е бил много млад тогава. И това, че е станал капитан на кораб толкова млад, му е замаяло главата. Както и да е, ето какво открих. През пролетта на 1854 година „Палмерстън“ бил спрян за проверка на излизане от пристанището в Сидни — съвсем обикновена, рутинна проверка — и се оказало, че Карвър е вътре с двата крака. Незаконен трафик, недекларирани стоки и още куп нарушения. Незначителни, взети сами по себе си, всеки съдия би си затворил очите, но обвиненията били внесени заедно в съда и събрани накуп, нямало как да не му донесат присъда. Дали му десет години в Кокату, десет години каторга! Страшен позор. Бащата обезумял. Прибрал си кораба, лишил сина си от наследство и накрая за капак го разнесъл по всички пристанища и корабостроителници в Южния Пасифик. Когато Франсис Карвър излязъл от затвора, му се носела славата на капитан Кид, поне в морските кръгове. Никой собственик на кораб не би склонил да го наеме и никой екипаж не би се съгласил да плава под негово ръководство.
— И затова той си е измислил друго име, така ли?
— Точно така — кимна Лодърбак.
— Интересното е, че се е представил с чуждо име само пред вас — отбеляза нехайно Гаскоан. — Не е използвал името Уелс в други случаи освен при покупката на кораба. На мен например ми се представи като Франсис Карвър.
Политикът го изгледа мрачно.
— Четете вестници — рече той. — Не ме карайте да повтарям. Вече се извиних публично, няма да го правя отново.
Французинът наклони глава.
— Аха! Карвър е употребил името Франсис Уелс, за да се възползва от отношенията ви с госпожа Уелс.
— Да. Заяви, че е брат на Кросби. Каза ми, че иска възмездие от името на Кросби, задето съм опозорил съпругата му. Такава беше тактиката му да ми извие ръцете и тя свърши работа.
— Разбирам — кимна Гаскоан, питаше се защо преди два месеца Лодърбак не е обяснил толкова просто нещата на Томас Балфор.
Читать дальше
