Елинор Катън - Светилата

— Няма — заяви Анна, без да посяга към скрития в пазвата си лист.

— Може поне да проявите добро възпитание и да ми кажете цялата истина — рече Лидия.

— Боя се, че не можем да го направим — отвърна Девлин. — Информацията е свързана с престъпление, чието разследване още не е приключило. Става дума за изнудване срещу господин Алистър Лодърбак.

— Моля?

— Какво? — възкликна изненадано Анна.

— Опасявам се, че нищо повече не мога да разкрия — отговори той и със задоволство отбеляза колко е пребледняла вдовицата. — Госпожице Уедърел, ако желаете да отидете още сега в съда, с радост ще ви придружа.

— Наистина ли?

— Да.

— И какво точно ще търсите в съда? — попита Лидия Уелс.

— Ще поискам съвет от адвокат — отвърна Анна. — Каквото е моето гражданско право.

Вдовицата впи непроницаем поглед в нея.

— Смятам, че това е твърде лош начин да се отплатиш за добрината ми — каза тя тихо.

Анна се приближи към Девлин и го хвана под ръка.

— Госпожо Уелс — рече тя, — за друго имам да ви се отплащам, не за добрината ви.

Сградата, в която се помещаваше Мировият съд на Хокитика, беше издокарана пищно, макар и с подръчни средства, с оглед да внушава нужната тържественост и официалност. Залата беше опасана с въжета като кошара за стригане на овце. Служителите седяха на бюра, които ги предпазваха от блъсканицата на просителите: при гледането на делата редиците бюра образуваха барикада между съдията и зрителите, които стояха прави. Съдийското кресло, което в момента беше празно, всъщност беше обикновен капитански стол, поставен на подиум, но пък беше покрито с овча кожа, за да му се придаде по-достолепен вид. До него беше сложено голямо знаме, закачено на твърде нисък прът, тъй че долният край на плата щеше да мете мръсния под, ако някоя изобретателна душа не беше измислила да закрепи пръта върху празна каса от вино, тази подробност обаче, вместо да възвисява националния флаг, по-скоро го принизяваше.

Тази сутрин в съда беше доста оживено. Искът на госпожа Уелс за обявяване на продажбата на имуществото на Кросби Уелс за нищожна най-сетне беше одобрен, което означаваше, че наследството, държано до този момент под запор в Запасна банка, беше прехвърлено в сметките на съда. За разлика от продажбата комисионата от четиристотин лири на Харалд Нилсен не беше анулирана и причините за това бяха две, първо, защото тя представляваше законно плащане за предоставена услуга и второ, защото след това беше дарена изцяло за строежа на новия затвор на Гледка. Би било неподобаващо, беше заявил съдията, да се изиска връщането на дарение, особено когато то е направено с милосърдно и великодушно сърце, той дори поздрави отсъстващия Нилсен за щедростта му.

Тепърва трябвало да се опишат още куп други разходи, свързани най-вече с безплодните усилия да се издири актът за раждане на покойния господин Уелс. Те също щели да бъдат удържани от наследството, което без данъка и таксите и след нанасянето на тези корекции щяло да възлезе на малко повече от три хиляди и петстотин лири. Сумата щяла да бъде платена на госпожа Уелс — в брой или в злато, както си избере — веднага щом Запасна банка вдигне запора. Накрая съдията попита вдовицата дали желае да добави нещо. Тя отклони поканата, но пък на излизане от съда се усмихна широко на Обер Гаскоан и той видя, че очите ѝ блестят.

— Ей, Гаскоан!

Секретарят на съда, който се беше унесъл в мисли, се сепна.

— Да?

На прага стоеше колегата му Бърк с дебел плик в ръка.

— Джими Шоу спомена, че проявяваш интерес към морското застраховане.

— Така е.

— Нещо против да поемеш една задача? Пристигна току-що.

Гаскоан изгледа намръщено плика.

— За какво точно става дума?

— Писмо от Джон Хинчър Гарити. Във връзка с един от разбилите се в плитчините кораби. „На добър час“.

Французинът протегна ръка.

— Ще го погледна.

— Благодаря.

Пликът беше с марка от Уелингтън и вече беше отворен. Гаскоан изсипа на бюрото съдържанието. Най-отгоре имаше кратко писмо от Джон Хинчър Гарити, член на парламента от окръг Хийткоут в Кентърбъри. Политикът упълномощаваше служител на съда в Хокитика да изтегли от негово име определена сума от сметките на сдружение „Гарити Груп“ в Новозеландска банка. Освен това изразяваше убеждение, че приложените документи внасят достатъчно яснота, и благодареше предварително за усилието. Гаскоан остави писмото настрани и взе следващия лист. Оказа се също писмо, само че изпратено до „Гарити Груп“.