Изведнъж от другата страна на улицата се обади гръмовен глас:
— Сбъркали сте човека, братлета.
Нападателите се обърнаха. На прага на едно кафене на „Калайджийска“ стоеше Дик Манъринг, който беше скръстил ръце на гърдите си. Едрото му тяло изпълваше вратата. Макар и да не беше въоръжен, магнатът изглеждаше внушително и щом го видяха, двамата веднага се дръпнаха от Кю Лон.
— Има заповед за задържане на китаеца Джони Сук — обади се първият и пъхна като малко момче ръце в джобовете.
— Този тук е Джони Кю — отвърна Манъринг.
— Ама ние не знаехме — оправда се вторият и също прибра смутено ръце в джобовете.
— Заповедта е от тъмничаря — додаде другият.
— Китаецът Джони Сук да бъде задържан.
— Има револвер.
— Въоръжен е и опасен.
— Сбъркали сте човека — повтори магнатът и се спусна по стъпалата на улицата. — И вече го знаете, защото аз ви го казвам, и повече няма да повтарям. Този тук е Джони Кю.
Магнатът пристъпи заплашително към тях и те отстъпиха.
— Нищо лошо не сме направили — измърмори единият. — Бяхме длъжни да проверим.
— Защитник на жълтурите — измърмори другарят му тихо, тъй че Манъринг да не го чуе.
Манъринг изчака двамата да се отдалечат и чак тогава се обърна към Ах Кю, който се претърколи на една страна, провери дали няма счупено ребро и с усилие се изправи ма крака. Прибра от пътя смачканата разписка и я отупа от прахта. Гърлото му сякаш беше стегнато с примка.
— Благодаря — прошепна той, когато най-сетне успя да си поеме дъх.
Благодарността му като че ли подразни магната. Той се намръщи, огледа го от главата до петите и попита:
— Какви са тия глупости за Джони Сук и пистолета?
— Не знае — отвърна Ах Кю.
— Той къде е?
— Не знае.
— Виждал ли си го? Тези дни?
Ах Кю не беше виждал Ах Сук от сеанса на вдовицата преди месец: когато късно вечерта се бе прибрал в Кънери, го беше заварил да стяга вързопа си, а след това, още същата нощ Ах Сук беше потеглил с мрачна решителност за някъде.
— Не.
Манъринг въздъхна.
— Предполагам, че са те пратили другаде, след като прибраха „Аврора“ — рече той. — Дай да видя документа. Да проверя къде са те зачислили. Дай го.
Той протегна ръка към разписката. Документът беше съвсем кратък и беше изготвен, без да бъде питан Ах Кю, вътре беше посочена „предполагаемата“ му възраст, а вместо рожденото му място в Кантон беше вписан корабът, с който той беше пристигнал, накрая имаше кратка негова характеристика. Най-отгоре беше изписано едно голямо 5, което сочеше, че договорът му е за срок от пет години, отдолу беше положен печатът на компанията. Магнатът го прегледа набързо. В кутийката за „месторабота“ името „Аврора“ беше задраскано и беше заменено с „Английска мечта“.
— Пак не извади късмет! — възкликна Манъринг. — Този участък е мой! Един от моите. Мой е. — Той се потупа в гърдите. — Пак ще работиш за мен, Джони Кю. Като едно време. Когато ми играеше номера с кюлчетата и източваше Анна Магдалина.
— Ти — измърмори Ах Кю, като разтри бедрата си.
— Пак сме заедно — продължи магнатът и мрачно извика: — „Английска мечта“ друг път! По-скоро „Английски кошмар“.
— Няма късмет — отвърна Ах Кю.
— Ти ли нямаш късмет, или аз нямам късмет?
Ах Кю не отговори, не беше разбрал въпроса. Изведнъж Манъринг се разсмя и поклати глава.
— Какъвто и договор да подпишеш, все се отказваш от късмета си. С подписа си сам обръщаш гръб на късмета. С всички договори е така, без изключение. Договорът трябва да се изпълнява и рано или късно пак се връщаш там, където си бил в началото. Ако питаш мен, късметлия е този, който веднъж е извадил късмет, а след това се е научил да влага парите си. Късметът идва само веднъж, и то случайно. А от договорите няма отърване. Вложения, задължения, бумащини — край няма. Ако човек иска да забогатее, никога не бива да слага подписа си под нещо, дето го е писал друг. Виж ме мен, Джони Кю. Никога не се подписвам под договор, който не съм изготвил аз.
— Много добре.
Магнатът го изгледа кръвнишки.
— Предполагам, че няма да си толкова глупав да се опиташ пак да ми правиш сечено. Вече на два пъти се мъчиш да ме надхитриш, веднъж с „Аврора“ и веднъж с Анна. Чак до толкова мога да броя.
— Много добре — повтори Ах Кю.
Манъринг му подаде разписката.
— С радост ще си тръгнеш от „Аврора“, не се и съмнявам. Не се тревожи за „Английска мечта“, находището е добро.
— Не изчерпано? — попита лукаво Ах Кю.
— Този път не е. Давам честната си дума. Добре ще ти е там. По-големите късчета самородно злато вече са събрани, разбира се, но има достатъчно прашец. Точно като за теб. Няма да забогатееш от работата там, Джони Кю, но кой от вас е забогатял?
Читать дальше
