Елинор Катън - Светилата

Девлин кимна, беше се надявал на категоричен отговор.

— Откъде знаете?

Анна не отговори и капеланът повтори по-строго:

— Откъде знаете, госпожице Уедърел?

— Получавам съобщения — прошепна без желание Анна.

— От господин Стейнс?

— Да.

— Какви съобщения?

— Лични.

— И как се свързва той с вас?

— Не с думи.

— А как?

— Просто го усещам.

— Усещате го?

— В мислите си.

Девлин въздъхна.

— Сигурно не ми вярвате — рече Анна.

— Определено не ви вярвам — отвърна той. — И това не би трябвало да ви учудва, след като ви видях да подправяте подписа му.

Тя удари с юмрук документа в пазвата си.

— Толкова време сте го крили от мен!

Капеланът я изгледа ядосано. Отвори уста да отговори, но преди да намери думи, отвън се чуха забързани стъпки, дръжката на вратата изтрака и внезапно нахлу шумът от улицата, някой влезе. Анна се обърна уплашено към свещеника. Вдовицата се беше върнала от съда.

Сутринта на двайсети март Джордж Шепард беше отишъл на Гледка да надзирава доставката на материали и желязо за бъдещия затвор, който два месеца след началото на строежа с всеки изминал ден изглеждаше все по-внушително. Стените вече бяха издигнати, комините бяха иззидани, а вътре в основното помещение укрепените врати висяха на своите стоманени рамки. Все още имаше много дреболии за доизкусуряване, разбира се, не бяха доставени лампите, в затворническата кухня нямаше печка, прозорците на къщата на тъмничаря зееха без стъкла, ямата под бесилото не беше изкопана, но като цяло работата вървеше доста бързо благодарение на „дарените“ от Харалд Нилсен четиристотин лири и на най-сетне изплатеното допълнително финансиране от Обществената комисия на Уестланд, Съвета на Хокитика и Общинската управа. Шепард смяташе, че ще може да премести затворниците преди края на април, и някои от тях даже вече спяха в недовършената сграда на Гледка, надзиравани лично от него, тъй като сега, щом затворът беше почти готов, тъмничарят предпочиташе да си носи вечеря и да нощува тук.

Когато камбаната на уеслианската църква удари пладне, Шепард копаеше отходната яма на бъдещия приют. Щом звънът на камбаната се издигна откъм града, бригадирът даде почивка на затворниците. Тъмничарят също остави лопатата, обърса с ръкав челото си, изскочи от изкопа и забеляза, че от другата страна на железните порти стои млад мъж с рижа коса, който наднича през решетките.

— Господин Евърард — подвикна Шепард и пое към него.

— Господин Шепард.

— Какво ви води днес на Гледка? Едва ли е любопитството.

— Надявах се да ми позволите да разменим няколко думи, господине.

— Дано не чакате отдавна.

— Не, не.

— Ще влезете ли? Може да заповядам да отворят портите.

Тъмничарят отново отри чело, продължаваше да се поти.

— Няма нужда — отвърна младият мъж. — Идвам само да ви съобщя нещо.

— Слушам ви — кимна Шепард и сложи ръце на кръста си.

— Преди малко видях господин Барнс. От „Брънтън, Соломон и Барнс“.

— Не ги познавам.

— Продават оръжие. Имат нов магазин — обясни Евърард. — На „Лагерна“. Още не са закачили табелата.

— И какво искате да ми съобщите? — попита Шепард все така с ръце на кръста.

— Преди няколко месеца споменахте, че ще сте благодарен, ако държим под око онзи китаец.

Тъмничарят веднага застана нащрек.

— Да.

— И затова сега дойдох да ви кажа, че днес сутринта един китаец е купил пистолет.

— От магазина на господин Барне, така ли?

— Да, господине.

— И къде е сега този китаец?

— Не зная — отвърна Евърард. — Току-що се видях с Барнс и той рече, че е продал револвер кър на един китаец. И аз веднага дойдох при вас. Не съм сигурен дали въпросният китаец е същият, или не… Но реших, че е по-добре да ви предупредя.

Шепард нито му благодари, нито го поздрави за бдителността.

— Кога е станала продажбата?

— Преди най-малко два часа. Може и повече. Барнс каза, че сигурно някой е посъветвал китаеца какво да търси и колко да плати: повтарял, че ще даде за револвера само пет лири и нито пени отгоре. Явно е бил подучен.

— Как е платил?

— С банкнота.

— Нещо друго?

— Да. Револверът е бил зареден в магазина.

— От кого?

— От Барнс. По молба на китаеца.

Тъмничарят кимна.

— Много добре — рече той. — Слушайте сега внимателно. Връщате се незабавно в Хокитика, господин Евърард, и предупреждавате всеки срещнат, че Джордж Шепард издирва китаеца Сук. Ако някой види в града Джони Сук, независимо къде и какво прави, да ме извести начаса.