Анна беше приключила с подреждането на чиниите.
— Да отидем в салона — предложи тя. — Ще чуя чайника, когато заври.
Тя остави подноса и пое обратно по коридора към салона, който беше приготвен за следобедното гледане на карти, две от големите кресла бяха дръпнати едно до друго и завесите бяха спуснати. Девлин изчака Анна да се настани и след това също седна, отвори Библията и извади обгорелия акт за дарение. Подаде ѝ го мълчаливо.
На днешния ден, 11 октомври 1865 година, господин Емъри Стейнс, родом от Нов Южен Уелс, се разпорежда да бъде изплатена сумата от две хиляди лири на госпожица Анна Уедърел, родом от Нов Южен Уелс. Свидетел: долуподписаният Кросби Уелс.
Анна пое документа с премрежени очи, тя беше почти напълно неграмотна и не очакваше да схване съдържанието му от пръв поглед. Познаваше азбуката и ако светлината беше достатъчно силна, можеше със сричане да прочете някой ред, само че ѝ беше трудно и допускаше много грешки. В следващия миг обаче тя ахна изненадано и го приближи към очите си.
— Мога да го прочета! — прошепна смаяно.
Девлин не знаеше, че Анна е неграмотна, и затова не обърна внимание на думите ѝ.
— Намерих го в печката на Кросби Уелс ден след смъртта му — рече той. — Както виждате, сумата е огромна, още повече за дарение, и честно казано, не знам какво да мисля. Длъжен съм да ви предупредя, че документът не е валиден. Господин Стейнс не се е подписал, а това обезсилва и подписа на господин Уелс. Свидетелят не може да се подпише преди дарителя.
Анна не отговори, все още се взираше в документа.
— Виждали ли сте го преди?
— Не — отвърна тя.
— Знаехте ли за него?
— Не!
Капеланът се сепна, тя почти беше изкрещяла.
— Какво ви е? — попита загрижено той.
— Ами… — Анна вдигна ръка към гърлото си. — Може ли да ви попитам нещо?
— Разбира се.
— Случвало ли ви се е… Имали ли сте досега… — Тя прехапа устни. — Знаете ли защо успях да го прочета?
Той се опита да улови погледа ѝ.
— Боя се, че не разбирам какво ме питате.
— Не мога да чета — обясни Анна. — Не мога да чета като хората. Мога да сричам буквите, разчитам етикети и надписи, но то е по-скоро, все едно съм ги запаметила, защото ги виждам всеки ден, не е четене. Не мога да прочета вестника, да речем, от първа до последна страница. Ще ми трябва цял ден. Но това го чета! Без никакво усилие. Ей така.
— Прочетете го на глас.
Тя го прочете гладко.
Девлин свъси вежди.
— Сигурна ли сте, че за първи път виждате този документ?
— Абсолютно.
— Знаехте ли, че господин Стейнс възнамерява да ви дари две хиляди лири?
— Не.
— А господин Уелс? Говорили ли сте с господин Уелс за това?
— Не. Казах ви вече, за първи път го виждам.
— Възможно е да са ви споменавали, но сте забравили…
— Не бих забравила такова богатство! — възкликна Анна.
Капеланът замълча, оглеждаше я изпитателно. След това каза:
— Чувал съм за деца с бавачки от Европа, които един ден се събуждат и проговарят гладко холандски или френски, или немски…
— Никога не съм имала бавачка.
— Но не съм чувал за човек, който изведнъж се е научил да чете — довърши мисълта си той. — Много странно.
В гласа му ясно се долавяше недоверчива нотка.
— Не съм имала бавачка — повтори тя.
Девлин се приведе към нея.
— Госпожице Уедърел, името ви е замесено в множество неразрешени престъпления, включително и възможно убийство, и едва ли е нужно да ви обяснявам колко сериозно нещо е да бъдете изправена пред съда. Нека говорим открито, това, което ще кажем, ще си остане само между нас. — Той посочи акта за дарение в ръката ѝ. — Документът е бил изготвен три месеца, преди господин Стейнс да изчезне. Упоменатата в него сума представлява половината от наследството на Уелс. Господин Уелс е починал в деня, когато Стейнс изчезна, а аз намерих акта на другия ден в печката му. Между тези събития съществува връзка и обвинителят ще успее да съедини точките, дори и аз да не мога. Ако сте в затруднено положение, може би ще мога да ви помогна, но няма как да го направя, ако не ми се доверите. Умолявам ви да говорите открито и да ми кажете какво знаете.
Анна го слушаше намръщено.
— Този документ няма нищо общо с наследството на Уелс — възрази тя. — Става дума за парите на Емъри, не на Кросби.
— Права сте, но има съмнения, че намереното в дома на господин Уелс злато не е било негово — обясни Девлин. — Златото не е било на прах, а е било претопено и направено на кюлчета. Те са били надписани и по надписа от банката са проследили златото до едно от находищата на господин Стейнс. „Аврора“.
Читать дальше
