Елинор Катън - Светилата

— Как възнамерявате да го направите? — попита Муди. — Ще го застреляте?

— Да.

— Кога?

— Довечера. В „Короната“.

Ах Сук като че ли търсеше нещо под пепелта. Клечката удари в твърд предмет. Той я подпъхна под него и със замах го изкара в тревата: малка тенекиена кутия от чай, почерняла от саждите. Очевидно още беше гореща, тъй като китаецът издърпа ръкава си и я хвана с него.

— Покажете ми оръжието си — нареди Муди.

Ах Сук вдигна глава.

— Хайде, покажете ми оръжието си! — извика възбудено младият мъж. — Има пистолети и пистолети, господин Сук, човек трябва да познава барута си, както казваше баща ми.

Той рядко цитираше баща си пред чужди хора, обичайните изрази на Ейдриън Муди не бяха подходящи за възпитаното общество, а и като цяло синът не обичаше да си спомня за него.

— Купи пистолет — рече Ах Сук.

— Добре. Дайте да го видя.

— Още не.

— Още не сте го купили?

— Днес.

Ах Сук отвори кутията и изсипа златен прашец в шепата си. Навярно беше заровил златото под огъня като предпазна мярка, ако през нощта го нападнат крадци.

— И какъв пистолет възнамерявате да купите?

— От Тайгрийн.

Със свободната ръка Ах Сук посегна към кесията си.

— От кой производител? Коя марка?

— Тайгрийн — повтори китаецът и с една ръка развърза кесията, за да прехвърли златото в нея.

— Добре, разбрах от кого. Но какъв пистолет искате? Изобщо разбирате ли нещо от оръжия?

— Да убие Франсис Карвър.

— Тайгрийн няма да ви свърши работа — поклати глава Муди. — Там може да намерите ловджийска пушка или карабина, но не и пистолет. На вас ви трябва боен пистолет. Не всеки куршум може да убие човек, а вие не искате само да го раните, нали? За бога, господин Сук! Пистолетът не е само парче желязо, също както конят не е… — Той замълча, не му идваше наум как да завърши сравнението си. — Не е превозно средство.

Ах Сук не отговори. Беше избрал железарията на Тайгрийн по две причини: първо, защото магазинът беше разположен до „Палас“ и второ, защото собственикът се държеше добре с китайците. Първото обстоятелство вече не беше от значение, разбира се, но второто все още беше важно, Ах Сук възнамеряваше да помоли господин Тайгрийн да зареди пистолета, така че да свърши работата още същия ден. Досега не беше стрелял с пистолет, но познаваше основните принципи на огнестрелните оръжия и подозираше, че не е необходимо човек да се упражнява много, за да овладее това умение.

— Идете в оръжейната на „Лагерна“ — рече Муди. — Точно до Немската гостилница. Сградата с острия покрив. Още не са окачили табелата, но собственици са Брънтън, Соломон и Барнс, би трябвало да е отворено. Като влезете вътре, поискайте револвер кър. Не им позволявайте да ви пробутат друго, това е английски боен револвер, много добър, точно за вашата задача. Цената му е пет лири. Ако поискат повече, значи се опитват да ви преметнат.

— Пет лири? — Ах Сук сведе поглед към златото в кесията си. Не беше подозирал, че може да се сдобие с оръжие на толкова ниска цена! Бяха му казали двойно по-голяма сума. Повтори указанията, за да ги запомни: — Револвер кър, на „Лагерна“. Благодаря, господин Муди.

— А какво ще правите после? След като убиете Карвър? Ще се предадете? Ще се опитате да избягате?

Муди сам не можеше да си обясни защо е толкова развълнуван.

Китаецът поклати глава. Завърза кесията и я уви в парче плат. Стана, метна вързопа на рамо и прибра грижливо кесията в джоба си.

— Този участък — той направи полукръг с ръка — само кал. Много малко злато.

Младият мъж кимна.

— Да, знам.

— Няма богатство.

— Да, няма богатство. Не е нужно да ми го казвате, господин Сук, знам го.

Ах Сук го погледна.

— Идете на север. Черни пясъци. Много късмет на север. Тук няма злато. Твърде близо до града.

— Да, в Чарлстън човек може да забогатее.

Ах Сук кимна и повтори:

— Черни пясъци.

Пристъпи към него и му поднесе с две ръце почернялата от сажди кутия. Муди изненадано я пое. Китаецът не я пусна веднага, поклони се ниско над нея и в отговор Муди също се поклони.

— Дзъ ней ху въ — рече Ах Сук.

Той не преведе думите си и младият мъж не го помоли да го направи, само мълчаливо го изпрати с поглед, стиснал кутията в ръката си.

Зърнатото във Водолей — това, което е било провидяно, предсказано, предречено, в което си повярвал и си се усъмнил — се проявява в Риби. Самотните видения, които едва преди месец са принадлежали единствено на мечтателя, сега придобиват форма и същност. Сами сме се сътворили, пак сами ще станем своят край.