Елинор Катън - Светилата

Уличницата, която още се мотаеше отпред, подвикна на мъжете на верандата отсреща и повдигна още малко воланите на роклята си. Мъжете се развикаха и един скочи към нея. Ах Сук ги гледаше разсеяно. Чудеше се на необяснимата сила на женската истерия — толкова години Лидия Уелс не беше забравила заканата му. Тя не знаеше китайски. Как тогава беше възпроизвела думите и интонацията му толкова точно? Ето това беше свръхестествено. Дори и той беше готов да се закълне, че през устата ѝ е проговорил китаец.

Златотърсачите бъркаха в джобовете си за пари, уличницата ги чакаше отстрани. Откъм вълнолома се чу изсвирване, последвано от предупредителен вик, идваше приставът. Мъжете се разбягаха и в този миг Ах Сук взе решение.

Щеше веднага да се върне в Кънери, да събере нещата си от колибата и да се отправи към планината. Там щеше да се посвети изцяло на търсенето на злато. Щеше да спестява всяка намерена прашинка и да живее колкото се може по-просто, докато не събере пет унции. Докато не постигнеше тази цел, нямаше да посяга към опиума, нямаше да пие и да играе комар, щеше да купува най-евтината храна. Веднага щом събереше пет унции, щеше да слезе в Хокитика. Щеше да продаде златото в банка „Грей и Булър“ и после направо щеше да прекоси улицата до железарията на Тайгрийн отсреща. Щеше да сложи банкнотата на тезгяха и да купи патрони, кутия барут и пистолет. Оттам щеше да отиде в „Палас“, да се качи по стълбите, да отвори вратата на стаята на Карвър и да го убие. А след това? Ах Сук въздъхна отново. След това — нищо. Животът му щеше да е направил пълен кръг и той най-сетне щеше да намери покой.

Сутринта на двайсети март Уолтър Муди стана по тъмно, позвъни да донесат топла вода и се изми пред прозореца, загледан как тъмносиньото небе над покривите избледнява до сиво и после бързо до лазурно, а когато на изток се обагри в цвета на пресен жълтък, той вече се беше облякъл и слезе да поръча обичайната си закуска от препечен хляб с масло и твърдо сварени яйца. На път към трапезарията спря и долепи ухо до една заключена врата отстрани на стълбището. Ослуша се внимателно и долови хрипливо спокойно дишане, обитателят на стаята още спеше.

Трапезарията на „Короната“ беше празна, като се изключи готвачът, който сподави прозявка, докато оставяше подноса с чая, а после и още една, когато донесе новия брой на „Уест Коуст Таймс“, чиито страници бяха влажни от студената нощ. Докато се хранеше, Муди прегледа вестника. Първата страница беше пълна с обичайните обявления. Банките се съревноваваха с предлаганите лихви и всяка обещаваше „най-добрата цена“ при покупка на злато. Съдържателите хвалеха предимствата на заведенията си. Собствениците на железарии и бакалии изброяваха подробно стоките си, а в рубриката с новини от пристанището се посочваха заминалите и пристигналите. Втората страница беше заета от дълъг и доста хаплив отзив за последното представление в „Уелският принц“ („толкова ниско качество, че не подлежи на критика, тъй като е под нивото ѝ“) и от няколко клюкарски кореспонденции от лагерите на север. След като довърши второто яйце, Муди отгърна на личните обявления и погледът му беше привлечен от две познати имена. Церемонията щяла да бъде скромна. Датата все още не била уточнена. Нямало да има меден месец. Поздравителните картички можело да бъдат изпращани до младоженеца в „Палас“.

Муди сгъна намръщено вестника, обърса устни и стана, но преди да излезе, се качи обратно в стаята да си вземе шапката и палтото, като размишляваше не толкова за годежа и обявяването му, колкото за посочения адрес.

Знаеше много добре, че Франсис Карвър вече не е в „Палас“. Стаята му в „Палас“ си стоеше непокътната, рединготът му висеше в дрешника, пътният сандък и досега беше до леглото, завивките бяха разхвърляни. Сутрин капитанът закусваше там, а вечер пиеше уиски в салона. Продължаваше да плаща наема на собственика, който, доколкото Муди можеше да прецени, изобщо не подозираше, че най-прочутият му гост хвърля по две лири седмично за стая, в която не стъпва. Малцина знаеха за преместването на Карвър и ако не беше случайното съвпадение, Муди също нямаше да разбере, че от сеанса на вдовицата насам капитанът спи в „Короната“, в малка стая до кухнята, от която се виждаше издълбаният от коловози път за Кънери.