— Ще я попитаме, щом се свести.
— А Франк Карвър говори ли китайски? — подхвърли подозрително някой.
— Нали постоянно пътува до Кантон.
— И е роден в Хонконг.
— Да, ама да говори езика като тях…
— Направо ми се издига в очите.
В този момент златотърсачът, който беше отишъл до кухнята, се върна с чаша вода и я лисна в лицето на Лидия Уелс. Тя се сепна и отвори очи. Мъжете се скупчиха около нея и един през друг я заразпитваха как е и дали е добре, така че първоначално вдовицата дори нямаше възможност да отговори. Тя объркано местеше поглед от човек на човек, после изведнъж се изсмя тихо, само че в смеха ѝ не се долавяше обичайната увереност. Някой ѝ подаде чаша андалуско бренди и когато госпожа Уелс я пое, се видя, че ръката ѝ трепери.
Щом тя отпи, последва нова канонада от въпроси: какво е станало? Какво помни? Кой беше говорил чрез нея? Видяла ли е Емъри Стейнс?
Отговорите ѝ бяха разочароващи. Не помнела нищо от мига, в който изпаднала в транс, и това било необичайно, поясни вдовицата, тъй като по принцип виденията се отпечатвали неизличимо в паметта ѝ. Мъжете я разпитваха без никакъв успех, тя само клатеше глава. Когато ѝ казаха, че е говорила на чужд език, и то съвсем гладко, госпожа Уелс изглеждаше искрено озадачена.
— Но аз не зная китайски — заяви тя. — Сигурен ли сте? И жълтите са го потвърдили, така ли? Било е наистина на китайски? Напълно ли сте сигурен?
Мъжете потвърдиха хорово, объркано и развълнувано.
— А тук какво е станало?
Вдовицата немощно вдигна ръка към обгорялата маса.
— Лампата падна — обади се един златотърсач. — Без никой да я пипа, сама си падна.
— Не просто падна, рееше се във въздуха!
Лидия спря погледа си върху газената лампа и след това като че ли се стегна.
— Така — въздъхна тя и се поизправи на канапето. — Значи съм повикала дух на китаец!
— Не съм платил да ни се месят някакви чужденци — обади се твърдоглавият златотърсач.
— Да — побърза да го успокои Лидия Уелс, — естествено. Разбира се, ще ви върна парите… Но кажете ми какво точно съм изрекла?
— Говорехте за някакво убийство — обади се Фрост, който продължаваше да я наблюдава внимателно. — И за отмъщение.
— Така ли? — възкликна смаяно госпожа Уелс.
— Ах Сук каза, че било свързано с Франсис Карвър — добави банкерът.
Госпожа Уелс пребледня и се приведе напред.
— Какво точно съм казала? Точните думи, ако обичате.
Мъжете се огледаха, ала видяха само Ах Кю, който седеше с каменно лице и мълчеше.
— Този не знае английски.
— Къде е другият?
— Къде изчезна?
Ах Сук се беше измъкнал незабелязано навън преди няколко минути. Разкритието, че Франсис Карвър се е върнал в Хокитика и че е тук от цели три седмици, го беше хвърлило в смут, изведнъж той беше изпитал нужда да остане сам.
Облегна се на парапета на верандата и плъзна поглед по „Гуляйджийска“ надолу към вълнолома. Дългата редица окачени фенери образуваше двоен тегел от светлина, който след двеста метра се сливаше в неясна жълтеникава черта, фенерите грееха толкова ярко, че в средата на улицата все едно беше пладне, и от контраста сенките отстрани изглеждаха още по-тъмни. Отгоре се зададоха двама подпийнали златотърсачи, прегърнати през кръста. Срещу тях вървеше уличница, вдигнала полите си над коленете. Тя огледа любопитно Ах Сук и в първия миг той се зачуди какво е привлякло вниманието ѝ, но после си спомни, че лицето му все още е изрисувано, очите му са издължени с туш, бузите са покрити с белило. Жената му подвикна, Ах Сук обаче поклати глава и тя продължи нататък. Някъде наблизо избухна гръмогласен смях, разнесе се ръкопляскане.
Ах Сук засмука устни. Франсис Карвър отново се беше върнал в Хокитика. Навярно не знаеше, че старият му познайник живее в Кънери, на някакви си осем километра от града. Карвър не беше от хората, които бездействат при надвиснала опасност, той би направил всичко по силите си, за да отстрани заплахата. В такъв случай, помисли си Ах Сук, явно преимуществото беше на негова страна. Той отново пое въздух и после поклати глава. Не, Лидия Уелс го беше разпознала. Сигурно веднага беше съобщила на Карвър.
Разговорът вътре отново се беше насочил към газената лампа, номер, който Ах Сук беше разгадал лесно. Лидия Уелс просто беше метнала примка върху колелцето на лампата, докато я угасяше. Конецът беше с цвета на роклята, а в другия си край беше вързан около китката ѝ. Достатъчно беше едно рязко движение на дясната ръка, и лампата щеше да падне върху свещите. Малката маса беше намазана предварително с парафин, който беше прозрачен и без мирис, така че на външен вид повърхността изглеждаше просто излъскана, но щом пламъкът я докоснеше, веднага щеше да се възпламени. Това беше най-обикновен трик, измама. Госпожа Уелс изобщо не се беше свързала с отвъдното и думите, които беше изрекла, не идваха от мъртвец. Ах Сук много добре го знаеше, защото те бяха негови.
Читать дальше
