Думите ѝ предизвикаха приглушени възгласи и обръщане на глави, мъжете оглеждаха тавана, столовете, газената лампа на масата, свещите, килима. Чарли Фрост не откъсваше очи от Лидия Уелс. Вдовицата не изглеждаше напрегната. Завъртя се, за да покаже, че не крие нищо под полите си, след което спокойно седна и се усмихна. Посегна да махне едно конче от ръкава си и изчака останалите да се успокоят.
— Чудесно — рече тя, когато вниманието отново се насочи към нея. — Щом сте задоволили любопитството си и сме готови, ще угася и ще изчакаме Анна.
Тя се приведе напред и духна газената лампа, всичко потъна в сумрак, разпръскван от пламъчетата на свещите. След няколко секунди тишина се чуха три почуквания на вратата зад гърба им и Лидия Уелс, която все още се суетеше с лампата, извика:
— Влез!
Вратата се отвори и седмината мъже са обърнаха. Дори и Фрост забрави указанията на Причард и също погледна през рамо.
Анна стоеше на прага с унесено бледо лице. Беше облечена с траурната рокля, която ѝ беше дал Обер Гаскоан, и ако още тогава роклята ѝ стоеше зле, сега изглеждаше направо плашещо. Висеше от раменете ѝ все едно от закачалка. Пристегнатата талия падаше свободно, дантелата скриваше хлътналите гърди. Лицето на Анна беше изпито и бяло като платно. Тя сякаш не забелязваше присъстващите, пристъпи в салона с вперени напред очи и се отпусна на празния стол срещу Лидия Уелс.
Колко е изпосталяла! — помисли си Фрост. Обърна се към Нилсен да улови погледа му, но търговецът се взираше озадачено в Анна, смръщил вежди. Фрост със закъснение си спомни за задачата си и се завъртя към вдовицата: за краткия миг, в който всички се бяха извърнали към вратата, тя беше направила нещо. Да, със сигурност беше направила нещо, тъй като смутено, ала с видимо задоволство приглаждаше полите на роклята си и изражението ѝ изведнъж беше станало делово. Какво беше направила? Какво беше променила? В сумрака обаче нямаше как да се разбере. Фрост изруга наум, яд го беше на самия себе си, че се е обърнал. Точно за такъв номер за отклоняване на вниманието го беше предупредил Причард. Банкерът си обеща да не я изпуска повече от очи.
Ъглите на салона бяха напълно потънали в мрак. Единствената светлина идваше от премигващите свещи и на нея единайсетте лица имаха сив призрачен вид. Без да отделя поглед от вдовицата, Фрост отбеляза, че всъщност столовете са подредени не в кръг, а по-скоро в елипса, издължена към вратата и към мястото на Лидия в другия край. Заради това разположение при появата на Анна всички присъстващи се бяха извърнали към вратата — и с гръб към вдовицата. Навярно единствено китайците бяха видели какво е сторила госпожа Уелс през първите няколко секунди след влизането на уличницата и Фрост реши, че си струва да ги разпита след сеанса.
По заповед на вдовицата присъстващите се хванаха за ръце около трепкащите свещи, после тя въздъхна тежко и затвори очи.
Мина много време, преди видението да благоволи да я споходи. Мъжете седяха в пълна тишина близо двайсет минути, без да смеят да мръднат, дишаха дълбоко и чакаха. Чарли Фрост не отделяше очи от госпожа Уелс. Накрая от гърлото ѝ се изтръгна дрезгаво стенание. То се усили, не след дълго в него вече можеха да се различат накъсани срички и отделни думи. Те започнаха да образуват цели словосъчетания, молби, заповеди, вдовицата вдигна глава и закле света на мъртвите да ѝ изпрати духа на Емъри Стейнс.
В многобройните разговори през следващите дни Фрост описваше това, което последва, като „припадък“, „истерия“ и „гърчове“. Знаеше, че тези думи не са съвсем точни, тъй като не предаваха изцяло нито майсторското представление на Лидия Уелс, нито силното смущение, което той беше изпитал, докато я наблюдаваше. Госпожа Уелс многократно призова Стейнс, като изговаряше името му нежно, все едно викаше любимия си, а след като не получи отговор, започна да буйства. Разтресе се в конвулсии. Повтаряше безсмислени срички като бърборещо дете. Главата ѝ ту клюмваше на гърдите, ту рязко се отмяташе назад. Постепенно гърчовете стигнаха до своята връхна точка, тежкото дишане изведнъж секна и вдовицата рязко отвори очи.
По гърба на Чарли Фрост пробяга студена тръпка, Лидия Уелс се взираше право в него, а изражението ѝ… За първи път я виждаше в такова състояние, лицето ѝ беше сковано, призрачно бяло, ожесточено. Изведнъж обаче отнякъде полъхна течение, свещите припламнаха по-ярко и той видя, че Лидия Уелс гледа не към него, а над рамото му към Ах Сук, който седеше на възглавница в ъгъла. Фрост не премига, не отклони очи. От устата на вдовицата се отрони стон. Тя подбели очи. Мускулите на гърлото ѝ се изопнаха. Челюстта ѝ се раздвижи, все едно дъвчеше. И с чужд, несвойствен глас тя извика:
Читать дальше
