Елинор Катън - Светилата

Муди се замисли, на устните му играеше лека усмивка. След миг вдовицата додаде:

— Смятате ли, че може истински да „познаете“ приятеля си господин Гаскоан, да речем? Него можете ли да го огледате от всички страни?

Гаскоан изглеждаше ядосан, че е използван за пример в такъв схоластичен спор, и дори изрази гласно недоволството си, ала госпожа Уелс го накара да замълчи и отново повтори въпроса си.

Муди погледна Гаскоан. В интерес на истината през трите седмици на запознанството им той беше огледал като под лупа и най-незначителните на пръв поглед дреболии в нрава на секретаря на съда. Струваше му се, че вече познава добре обхвата и ограниченията на ума му, темперамента и навиците му. Като цяло смяташе, че би могъл да обобщи доста точно характера му. Даваше си сметка обаче, че Лидия Уелс се стреми да го вкара в капан, и в крайна сметка предпочете да отговори уклончиво, като повтори, че е пристигнал в Хокитика едва преди три седмици и дори не смеел да се надява, че за такова кратко време си е изградил вярна представа за душата на Гаскоан. Тази задача, добави той, изисква повече наблюдение.

— Господин Муди е бил пътник на капитан Карвър — обади се Гаскоан. — Пристигнал е с „На добър час“ в нощта, в която корабът се разби в плитчините.

Муди се посмути от това разкритие. При качването си на „На добър час“ беше използвал чуждо име и избягваше да изтъква, че е дошъл в Хокитика с него, заради това, на което по време на пътуването беше станал свидетел — или което си беше въобразил. Той се взря напрегнато във вдовицата, търсеше да зърне на лицето ѝ подозрение или белег на изненада, които да покажат, че тя знае за окървавения призрак в трюма на „На добър час“.

Лидия Уелс обаче само се усмихна мило и подхвърли:

— Така ли? В такъв случай се боя, че господин Муди е съвсем обикновен представител на човешкия род.

— В какъв смисъл? — попита сковано той.

Вдовицата се засмя.

— Вие сте късметлия, който гледа с презрение на идеята за късмета — обясни тя. — Опасявам се, господин Муди, че съм виждала безчет хора като вас.

И преди той да успее да измисли отговор на тази забележка, Лидия Уелс посегна към сребърната камбанка, разлюля я рязко и с дрезгав шепот, който придаде неочаквана внушителност на думите ѝ, оповести, че хората без билети трябва веднага да напуснат, време беше сеансът да започне.

Колко различна беше тази сбирка от тайния съвет, провел се в „Короната“ преди три седмици! „Короната“ беше приютила дванайсетима мъже, които след пристигането на Муди бяха станали тринайсет, а тук, в салона на „Скитническа слука“, се бяха стекли единайсет, за да призоват дванайсетия.

Според указанията на Джоузеф Причард Чарли Фрост не изпускаше от очи Лидия Уелс, която покани седмината щастливци, сдобили се с билети, в салона, където Ах Сук и Ах Кю с лъскави от грима лица седяха с кръстосани крака от двете страни на камината. Завесите бяха дръпнати, само една газена лампа беше оставена запалена и тя светеше с възрозов отблясък. На метална подставка върху нея беше сложена медна чинийка с розово масло и затоплената от пламъка течност изпълваше стаята с приятен мирис.

Госпожа Уелс покани мъжете да се настанят на столовете, които, докато другите гости се изнизваха от „Скитническа слука“, бяха подредени в кръг в средата на салона. Седмината заеха местата си смутено. Един от тях току се кискаше пискливо, други се подсмихваха и сръчкваха с лакти съседите си. Вдовицата не обръщаше никакво внимание на суетнята, беше заета да гласи пет свещи във формата на звезда върху поднос, после една по една ги запали. След това хвърли клечката, седна и с приглушен заговорнически глас оповести, че през изминалите няколко часа Анна Уедърел се е подготвяла за предстоящото общение с мъртвите. Когато влезела, не бивало да я заговарят, тъй като и най-дребното нещо можело да смути покоя на съзнанието ѝ, което на свой ред щяло да попречи на вдовицата да изпълни ролята си на медиум. Съгласни ли били всички присъстващи да се държат тъй, все едно изобщо не забелязват Анна?

Присъстващите се съгласиха.

Съгласни ли са също така да подпомогнат вдовицата и да останат с отворени сетива до края на сеанса? Дава ли дума всеки от тях да седи с непредубедено съзнание и с отпуснати крайници, да диша дълбоко и спокойно и да съсредоточи вниманието си като монах по време на молитва?