— Естествено, естествено.
Нилсен кимна мрачно. Погледна през отворената врата към пълния салон, където Причард стърчеше с цяла глава над всички останали, Девлин разговаряше с Клинч, Льовентал приказваше с Фрост, а Манъринг пълнеше чашата си от гарафата на скрина и се смееше бурно на някаква шега.
— Почакайте — обади се изведнъж Балфор, — казахте, че в писмото на Шепард се споменава за връзката на Лодърбак с Лидия Уелс.
— Да — призна смутено търговецът. — Сега всички ще разберат за връзката им, тъмничарят призовава Лодърбак да си признае какви отношения поддържа с вдовицата и…
— Но как, по дяволите, Шепард е научил за това? — прекъсна го превозвачът. — Не ми се вярва Лодърбак да е…
— Аз му казах! — избухна Нилсен. — Наруших дадената дума. О, господин Балфор, той ме беше хванал натясно, знаеше, че крия нещо, и аз се поддадох. Не успях да си събера навреме ума. Прав сте да се гневите. Абсолютно прав сте. Не ви се сърдя.
— Не, не — възрази Балфор, на когото това признание беше донесло необяснимо облекчение.
— Лодърбак ще узнае, че не сте запазили тайната му — продължи Нилсен жално, — и утре сутринта цял Уестланд ще разбере, че той е държал за любовница госпожа Уелс, и навярно ще загуби изборите, и всичко това ще е по моя вина. Толкова съжалявам наистина…
— Какво друго му казахте? За Анна, за изнудването, за роклите?
— Не! — извика търговецът. — Нито дума за това. И за Карвър не съм му споменавал. Казах само, че госпожа Уелс е била любовница на Лодърбак. Нищо повече. Но тъмничарят Шепард ще го разгласи на всеослушание.
— Е, няма нищо — отвърна великодушно Балфор и го потупа по рамото. — Нищо не е станало! Тъмничарят Шепард може да го е разбрал от другаде. Ако Лодърбак ме попита, ще му отговоря, че през живота си две думи не съм разменил с Шепард, и това ще е самата истина.
— Ужасно съжалявам.
— Нищо, нищо — потупа го отново превозвачът.
— Много мило от ваша страна.
— Радвам се, че мога да помогна.
— Все още не знам кой ме е издал на Лодърбак — рече след миг Нилсен. — Трябва да продължа с разследването.
Той въздъхна и отново се обърна да огледа хората в салона.
— Знаете ли какво, господин Нилсен — обади се Балфор. — Мина ми през ума, като стана дума, не, то всъщност изобщо не е ставало дума, но… Както и да е, мисля си, че следващия път, щом изскочи нещо като за вас, когато трябва да възложа поръчка на външен търговец, може и да не отида при Кокран. Отдавна работя с него, но е време е за промяна. Сега всеки търси хора, на които може да разчита. Да им има доверие. И затова, викам, от сега нататък поръчките ми ще минават през вас.
Без да поглежда събеседника си, той бръкна в джоба на жилетката за пура.
— Много благодаря — отвърна Нилсен, после кимна бавно и завъртя глава отново към салона.
Балфор измъкна пурата, махна лентичката, отхапа края и я пъхна между зъбите си, след това драсна клечка кибрит, наклони я да се разгори и поднесе пламъка към сухите тютюневи листа. Пафна няколко пъти, издул бузи, угаси клечката, извади пурата от устата си и я завъртя, за да се увери, че се е разгоряла равномерно.
Ф
— Господин Клинч!
— Да? Какво?
— Бих искал да ви питам нещо — рече Тафарей.
— Какво?
— Защо купихте къщата на Кросби Уелс?
Съдържателят изпъшка.
— А, не! Хайде да не говорим за това. Поне тази вечер.
— Защо?
— Стига вече! — сопна се Клинч. — Не съм в настроение. Не ми се обсъжда проклетия Кросби Уелс.
Той наблюдаваше вдовицата, която обикаляше сред гостите. Кринолинът ѝ беше толкова широк, че тълпата се разтваряше пред нея да ѝ направи път и после пак се събираше.
— Лицето ѝ е жестоко — отбеляза Тафарей.
— Да — кимна Клинч, — и аз мисля така.
— Не е приятелски настроена към маорите.
— Нито пък към китайците, както се вижда. А и към никой друг от присъстващите тук, бих добавил. — Клинч пресуши чашата си и повтори: — Не съм в настроение, господин Тафарей. И знаете ли какво правя, когато не съм в настроение? Пия!
— Това е хубаво.
Съдържателят посегна към гарафата.
— Искате ли още едно?
— Да.
Той напълни чашите и на двамата.
— Така или иначе — рече Клинч, след като остави гарафата на скрина, — съдът ще признае иска ѝ, продажбата ще бъде обявена за нищожна, ще ми върнат капарото и с това въпросът ще приключи. Имотът ще принадлежи не на мен, а на госпожа Уелс.
— А вие защо го купихте? — настоя Тафарей.
Клинч въздъхна тежко.
— На мен и през ум не би ми минало да го купя — призна той. — Чарли Фрост го измисли. Купи земя, каза ми, така никой няма да задава въпроси.
Читать дальше
