— Какъв е смисълът? Да я държите горе?
Вдовицата се засмя.
— Недейте, господин Манъринг! С вас работим в една област, както вече изтъкнахте, не е нужно да ви обяснявам.
— Не. Обяснете ми — настоя той. — Хайде. Слушам ви.
Госпожа Уелс обаче не удовлетвори молбата му, вместо това го огледа преценяващо и попита:
— Защо дойдохте тук тази вечер?
— За да говоря с Анна. И да огледам съперника си. Вас.
— Първата ви цел няма да бъде изпълнена, както стана ясно, а втората вече трябва да сте я постигнали. Не виждам никаква причина да останете.
— Оставам — отсече Манъринг.
— Защо?
— За да ви държа под око, ето защо.
— Разбирам. — Вдовицата се взря в него. — Струва ми се, че има и друга причина за идването ви тук тази вечер, която все още не сте споделили.
— Нима? И каква е тя?
— Боя се, че мога само да гадая.
— Е, гадайте тогава, нали с това се занимавате? Кажете ми.
Тя наклони глава на една страна и го измери с поглед.
— Не, този път ще го запазя за себе си.
Манъринг се подвоуми какво да отвърне и след миг госпожа Уелс се разсмя звънко, дори вдигна ръце към гърдите си, все едно не ѝ достигаше дъх. Сетне помоли госта да я извини, била наела за вечерта две прислужници от „Звездата и жартиерата“, а още не била дала разпорежданията си, момичетата я чакали в кухнята. Подкани магната да си налее питие от гарафата на скрина и да се разположи като у дома си и излезе устремено. Манъринг остана зяпнал и с пламнало лице.
Щом вратата се затвори, той се обърна към Ах Сук.
— А вие какво правите тук?
— Дошли да види господин Стейнс.
— Искате да му зададете няколко въпроса, а?
— Да.
— Жив или мъртъв — подхвърли невесело Манъринг. — Или ще е едното, или ще е другото, нали? Няма трети вариант.
Той се отправи към скрина и си наля щедра глътка бренди.
Ф
Госпожа Уелс беше наела двама музиканти, цигулар и флейтист, от Католическото дружество, което се помещаваше на улица „Колингуд“. Те пристигнаха малко преди седем с увити в кадифе инструменти и домакинята ги разположи в дъното на преддверието, където бяха сложени два стола с лице към вратата. Те знаеха само жиги и бързи моряшки танци, но госпожа Уелс ги беше помолила, за да бъде музиката в съзвучие със случая, да свирят обичайния си репертоар в по-бавно темпо, доколкото им го позволяват дъхът и координацията. В резултат жигите звучаха зловещо, а моряшките танци напомняха на погребални песнопения, дори и Манъринг, чието лошо настроение не се беше оправило от брендито и от появата на закачливите прислужници от „Звездата и жартиерата“, не можеше да отрече, че ефектът е поразителен. Когато първите гости потропаха на вратата, във въздуха едва-едва се влачеше „Дребна монета“, която настройваше не за танци и празнуване, а за погребения, болести и други беди.
Към осем часа помещенията бяха пълни и вътре едва се дишаше от тютюневия дим.
— Не сте ли виждали измамниците по пазарите? И техния номер с чашките и топчето? Всичко е в отклоняването на вниманието, господин Фрост. Те знаят как да ви накарат да извърнете поглед — ще се пошегуват, ще ви изненадат с нещо неочаквано, ще вдигнат шум — и през това време сменят мястото на топчето. Едва ли е нужно да подчертавам, че вниманието на мъжете най-лесно може да се отвлече от някоя жена, а тази вечер пред вас ще има две.
Фрост смутено сведе поглед, Причард го плашеше, беше се надвесил застрашително над него и щом заговореше, банкерът усещаше топлия му дъх.
— И как ми предлагате да не позволя да отвлекат вниманието ми? — попита Фрост.
— Бъдете нащрек — отвърна аптекарят. — Нилсен ще държи под око Анна, а вие — вдовицата. Така и двете ще бъдат наблюдавани. Каквото и да става, не изпускайте от поглед Лидия Уелс. Ако ви подкани да затворите очи или да се съсредоточите върху някакъв предмет — често го правят, — не я слушайте.
Думите му подразниха банкера. Какво право имаше Причард да се разпорежда кой кого да наблюдава по време на сеанс, на който той дори не беше поканен? И защо Фрост да трябваше да гледа вдовицата, а Анна да остане за Нилсен? Той обаче не изрази на глас възраженията си, тъй като към тях се приближи прислужница с поднос с гарафа. Двамата допълниха чашите си, благодариха и я изпратиха с поглед.
Веднага щом прислужницата отмина, Причард продължи все така настойчиво:
— Стейнс все трябва да е някъде. Човек не може да изчезне безследно. Какво знаем със сигурност? Дайте да изброим. Знаем, че Анна последна го е видяла жив. Знаем, че тя лъже за опиума, твърди, че сама го е изпушила, а аз мога да се закълна, че това изобщо не е вярно. И накрая, знаем, че тя участва в този номер с призоваването му от отвъдното.
Читать дальше
