Вдовицата се усмихна.
— Не ми се вярва съдбата ви да зависи от загубата или спечелването на пет лири, господин Манъринг, а така или иначе, вие продължавате да търсите доказателство. Заповядайте в салона.
„Скитническа слука“ нямаше нищо общо със западналото заведение, в което преди три седмици госпожа Уелс беше приела Обер Гаскоан. Вдовицата беше поръчала завеси, нови мебели и дузина ролки тапети на виещи се рози, по стените бяха закачени няколко екзотични репродукции в рамки, стълбището беше пребоядисано и прозорците бяха измити. Беше намерила дори и аналой, на който да сложи алманаха си, и няколко увити в плат лампи, които беше поставила в различни ъгли в салона, за да създаде по-загадъчна обстановка. Манъринг отвори уста да отбележи преобразяването, но изведнъж се сепна.
— Ха! Та това е господин Сук! — възкликна той. — И господин Кю!
Двамата китайци го гледаха безмълвно. Седяха с кръстосани крака и с изрисувани лица от двете страни на камината.
— Познавате ли ги? — попита Лидия Уелс.
Магнатът се съвзе.
— Бегло — отвърна той. — Както знаете, имам вземане-даване с китайците и тези двамата ги виждам често в Кънери. Как сте, момчета?
— Добър вечер — отвърна Ах Сук.
Ах Кю продължи да мълчи. Лицата им изглеждаха безизразни заради обилния грим, черният туш издължаваше очите и подчертаваше кръглите им страни.
Манъринг се обърна към домакинята.
— Да не би и те да участват в сеанса?
— Този се появи следобед — посочи госпожа Уелс Ах Сук — и на мен ми хрумна, че присъствието му ще придаде определено очарование на нашата сбирка. Той се съгласи да дойде вечерта и доведе и приятеля си. По-добре двама, отколкото един, нали? Харесва ми тази ос на симетрия.
— А Анна къде е?
— Горе — отвърна тя. — Всъщност от вас заех тази идея, господин Манъринг. От вашето представление „Чувствени картини от Изтока“. Изтокът разпродава билетите! Ходих два пъти да го гледам, веднъж бях на балкона, а втория път долу на партера.
Магнатът се беше намръщил.
— И кога ще слезе Анна?
— Няма да е преди сеанса.
Той се сепна.
— Какво? Няма ли да бъде на празненството?
Госпожа Уелс се обърна и се залови да пренарежда чашите на скрина.
— Няма.
— И защо? Знаете, че сума ти хора нямат търпение да поговорят с нея. Момчетата са готови да ви платят седмичната си надница, за да влязат, и го правят единствено заради Анна. Лудост е да я държите горе.
— Трябва да се подготви за сеанса. Не мога да допусна да се наруши душевното ѝ равновесие.
— Глупости!
Вдовицата се завъртя рязко към него.
— Моля?
— Казах, че това са глупости. Нарочно не я пускате.
— В какво ме обвинявате.
— Анна Уедърел беше най-доброто ми момиче — заяви Манъринг. — Три седмици се държах настрана от уважение към един бог знае какво и сега искам да поговоря с нея. И двамата знаем, че тези приказки за душевното равновесие са пълни глупости.
— Май трябва да ви напомня, че вие не сте специалист в тази област и нямате нужните познания.
— Какви познания!? — извика презрително той. — Преди три седмици Анна не беше и чувала за вашето равновесие. Не ми ги пробутвайте на мен тия, госпожо Уелс. Повикайте я.
Домакинята се отдръпна.
— Господин Манъринг, не забравяйте, че сте гост в дома ми.
— Това не е вашият дом, а търговско предприятие. Платих ви три шилинга с увереността, че Анна ще е тук.
— Нямам представа откъде се е появила у вас тази увереност.
— Чуйте се само! — възкликна Манъринг, който се беше ядосал не на шега. — Ще ви дам още един съвет, госпожо Уелс, и то безплатно: в този бизнес трябва да предоставите на публиката точно това, за което си е платила, защото в противен случай ще си навлечете гнева ѝ. Във вестника пишеше, че Анна ще е тук.
— Пишеше, че ще е на сеанса като моя помощница.
— С какво я държите?
— Моля?
— Защо се е съгласила? Да стои сама горе на тъмно.
Вдовицата не обърна внимание на въпроса му.
— Госпожица Уедърел — рече тя — се учи да реди картите таро, оказа се, че има дарба. Щом се убедя, че е овладяла напълно нужните умения, ще обявя услугите ѝ в „Уест Коуст Таймс“ и тогава ще можете — не само вие, а и всички граждани на Хокитика — да си запазите час при нея.
— Като си платя скъпо и прескъпо за това удоволствие, а?
— Разбира се. Нима очаквате друго?
Ах Сук местеше поглед между госпожа Уелс, Ах Кю и Манъринг.
— Това е възмутително! — избухна магнатът.
— Доколкото разбирам, вече не желаете да присъствате на празненството — отвърна госпожа Уелс. — Ако е така, вървете си, ще ви върна парите.
Читать дальше
