— Има и трета възможност — отвърна Манъринг. — Оставете ме да вися на верандата цяла вечер, докато се чудите и маете, и когато стигнете най-сетне до решение, ще е дошло време за празненството.
— Продължавате с грубиянщините си. Колко лесно се гневите!
— Още не сте ме виждали разгневен, госпожо Уелс.
— Нима?
— Да. С вас винаги съм се държал като възпитан човек.
— А с кого, интересно, не сте възпитан?
— Въпросът не е с кого, а колко далече мога да стигна.
За миг се възцари мълчание.
— Доста високопарно — отбеляза вдовицата.
— Кое?
— Това, което казахте току-що. Ласкаете честолюбието си.
— У вас има известна изтънченост, госпожо Уелс. Бях го забравил.
— Наистина ли?
— Да, има, не може да се отрече. — Магнатът бръкна в джоба си. — Ето ви парите за входа. Пладнешки грабеж, ако ме питате. Не може да искате по три шилинга вход в Хокитика, дори да сте Хубавата Елена! Ще ви се смеят хората. Макар че не бива да ви давам съвети. От днес нататък с вас сме в надпревара, нали така? Не мислете, че не си давам сметка за това: оттук насетне момчетата трябва да избират къде да харчат парите си в събота вечер, дали в „Уелският принц“, или в „Скитническа слука“. А аз държа под око съперниците си и тази вечер съм дошъл да ви поогледам.
— Всяка жена обича да бъде гледана — отвърна госпожа Уелс, после прибра парите и отвори широко вратата. Докато Манъринг прекрачваше прага, тя добави: — Така или иначе, вие сте долен лъжец! Ако бяхте забравили да навиете часовника си, щяхте да закъснеете, не да подраните.
Тя затвори вратата и отново сложи веригата.
— Виждам, че сте в траур — подхвърли Манъринг.
— Естествено. Неотдавна овдовях.
— Ако не знаете, черното е невидимо за духовете. Обзалагам се, че не го знаете, нали? Заради това се обличаме в черно за погребение, с други, по-ярки дрехи бихме привлекли вниманието на мъртвите. А като сме в черно, те не ни забелязват.
— Каква очарователна глупост!
— И давате ли си сметка какво означава това? Господин Стейнс няма да ви види! Поне докато сте с тази рокля. Ще бъдете напълно невидима за него.
Госпожа Уелс се засмя.
— О, боже! Е, вече нищо не може да се направи. Твърде късно е. Ще трябва да отменя сеанса.
— А Анна как ще бъде облечена?
— В черно. И тя е в траур.
— Край с вас! С цялото ви начинание. И то само заради облеклото ви. Малкото камъче обръща колата, а? Да се провалите само заради роклите си!
Вдовицата вече не се усмихваше.
— Държите се непочтително — укори го тя, — правите си шеги със скръбта ни.
— Не само аз, това важи и за вас, госпожо Уелс.
За миг погледите им се срещнаха, двамата се взряха изпитателно един в друг.
— Уважавам мошениците — заяви изведнъж Манъринг. — Няма как иначе, нали и аз се броя сред тях! Само че гадаенето на бъдещето е глупост, госпожо Уелс. Съжалявам, че говоря тъй направо, но си е така.
— Защо? — попита кокетно тя, макар че по лицето ѝ още се четеше раздразнение.
— Защото е лъжа — отвърна смело той. — Хайде, кажете ми кой ще заложи пръв срещу мен. Подскажете ми как да спечеля следващата игра на покер. Кажете ми кой ще спечели надбягванията другата седмица. Няма да го направите, нали? Няма да го направите, защото не можете!
— Виждам, че обичате да се съмнявате, господин Манъринг.
— Защото съм врял и кипял в тази игра.
— Да — кимна тя, без да отмества погледа си от него. — Вие намирате радост в съмнението.
— Кажете ми кой ще спечели надбягването другата седмица и никога повече няма да се усъмня.
— Не мога.
Магнатът разпери ръце.
— Ето, виждате ли?
— Не мога, защото този въпрос не е свързан с вашето бъдеще. Вие искате да ви дам неоспоримо доказателство за способностите си. Няма как да стане. Аз съм гадателка, не съм логик.
— Ама не сте много добра гадателка, щом не знаете какво ще стане другата неделя.
— Един от първите уроци, които човек научава в този занаят, е, че бъдещето не е предопределено — рече госпожа Уелс. — И причината е много проста: разкриването на това, което ни очаква, променя съдбата ни.
— Избирате си само доводи, които наливат вода във вашата мелница.
Тя леко вирна брадичка.
— Щеше да е различно, ако бяхте жокей и дойдехте да ме питате какво ви очаква в надбягването другата седмица. Ако ви кажа, че бъдещето ви е мрачно, най-вероятно ще яздите зле, защото ще бъдете потиснат, а ако предрека победа, ще яздите уверено и ще се представите добре.
— Хубаво, не съм жокей, но съм заложил пет лири на една кобила, Айриш — това е самата истина, — и сега ви питам какво ме чака, хубаво или лошо. Какви са изгледите?
Читать дальше
