Елинор Катън - Светилата

Уест Кентърбъри, юни 1865 година

Господине, както сте видели от пощенското клеймо, вече не съм в Отаго, „бих си камшика“, както се изразяват някои. Едва ли сте имали причина да стигнете на запад от планините, затова ще ви кажа, че Западното крайбрежие няма нищо общо с тревистите равнини на Юга. Аленият изгрев над океана е чудо, снежните върхове са с цвета на небето. Гората е истинска джунгла, водата е бистра. Няма хора, но никога не е тихо заради постоянното чуруликане на птиците, което на мен ми допада. Както сигурно вече сте се досетили, загърбих предишния си живот. Не живея с жена си. Длъжен съм да си призная, че досега крих много неща от вас, тъй като се опасявах, че ако разберете горчивата истина за брака ми, ще падна в очите ви. Няма да ви досаждам с подробности за бягството ми тук, това е една печална история и се натъжавам, като си я припомням. Парен каша духа, както се казва, но вече съм си научил урока. Слагам край на тази тема и вместо това ще се насоча към настоящето и бъдещето. Не възнамерявам да продължа да търся злато, макар че тук то е в изобилие и всеки ден някой забогатява. Вместо това мисля да си пробвам късмета с търговията на дървесина. Запознах се с един маор, Теру Тафарей. Името му на неговия език означава „столетен род“. Колко невзрачни са английските имена в сравнение с техните! Звучи ми като от стихотворение. Тафарей е истински благороден дивак и ние бързо станахме приятели. Признавам, че да бъда отново сред хора, се отразява добре на духа ми.

Ваш

Уест Кентърбъри, август 1865 година

Господине, прочетох във вестника, че за провинция Уестланд ще се обособи място в парламента и вие ще се кандидатирате за него. С гордост мога да ви уведомя, че вече съм регистриран гласоподавател, тъй като домът ми в долината Арахура не е взет под наем, той си е лично мой, а както знаете, собствеността дава право на глас. Ще пусна бюлетина за вас и ще пия наздравица за вашия успех. Междувременно прекарвам дните си в сечене на „тотара“ с хиляди удари на скромния си топор. Вие отдавна сте собственик, господине, притежавате Глен Хаус в Лондон и навярно и имот в избирателния си район в красивата Акароа. Но до този момент аз не съм имал нищичко. С госпожа Уелс бяхме заедно — поне на книга, ако не и в действителност — близо три години, но през това време аз обикалях по находищата без постоянен адрес, докато тя си стоеше в града. Сегашният ми самотен живот ме задоволява, ала не съм свикнал с уседналостта. Може да се срещнем и да се видим, когато минете през Хокитика за предизборната си кампания. Не бива да се опасявате, че ще ви навредя или ще издам тайната за греха на баща ни. На никого не съм казвал освен на съпругата си, с която не живеем заедно, а нейният нрав е такъв, че ако не може да извлече печалба от нещо, тя губи интерес и не слуша. Не се страхувайте от мен. Достатъчно е да изпратите листче с едно X на моя адрес и по този начин аз ще разбера, че не желаете да се срещаме и ще се държа настрана, ще престана да ви пиша и да се питам какво мислите. Ще го направя с радост, както бих направил всичко, което поискате от мен, тъй като съм ваш верен @ Кросби Уелс

Уест Кентърбъри, октомври, 1865 година

Господине, не съм получил знак X, за което ви благодаря. Сега мълчанието ви, което преди будеше тъга, ми вдъхва смелост. Оставам както винаги ваш

Уест Кентърбъри, декември 1865 година

Господине, видях в „Уест Коуст Таймс“, че възнамерявате да пристигнете в Хокитика по суша, което означава, че ще минете през долината Арахура, освен ако нарочно не изберете заобиколен път. Като човек с право на глас за мен ще е чест да приветствам политик като вас в скромния си дом. Ще ви го опиша, тъй че да можете да се насочите към него или да го избегнете, както сметнете за по-добре. Къщата е с ламаринен покрив и е разположена на трийсетина метра от реката, на южния ѝ бряг. От двете ѝ страни има просека с широчина трийсетина метра, дъскорезницата е на около двайсет метра на югоизток. Къщата е малка, с прозорец и тухлен комин. Направена е от трупи, както повечето тук. Дори и да не се отбиете, може би ще ви видя, като минавате. Няма да ви очаквам и да се надявам, желая ви приятно пътуване на запад и победоносна кампания и ви уверявам, че оставам с дълбоко възхищение към вас, ваш

Това беше последното писмо. Беше изпратено преди около два месеца, по-малко от месец преди смъртта на Уелс.

Муди хвърли листа и се облегна, седеше напълно неподвижно. Нямаше навика да пуши сам и затова не държеше в себе си тютюн, ала сега му се прииска да си намери някакво занимание с повтарящи се, неизменни движения, за миг дори се подвоуми дали да не позвъни на прислужницата да му донесе цигара или пура. Само че не му се разговаряше с никого, било то и колкото да даде едно нареждане, и затова се задоволи със задачата да подреди писмата в първоначалния им вид, така че последното да е най-отгоре.