Ваш
Кросби Уелс
Следващото писмо беше много по-ново и мастилото грееше по-ярко. Муди погледна датата и забеляза, че то е писано почти десетилетие след предишното.
Дънидин, юни 1862 година
Господине, позволявам си да ви пиша отново, за да ви уведомя с радост, че вече съм женен мъж. Предварителният период на годежа беше твърде кратък, ала смятам, че всичко беше, както се полага. През последните месеци търся злато край Лорънс и макар да съм натрупал „умения“, все още не съм направил големия удар. Госпожа Уелс, както би следвало да я наричам, е красива жена и аз с гордост вървя до нея. Може да се каже, че тя ви е снаха. Имате ли други снахи, или госпожа Уелс е първата? Няма да мога да ви пиша скоро пак, тъй като трябва да се върна в Дънстан да се погрижа за съпругата си. Чудя се какво ли мислите за златната треска. Неотдавна чух един политик да я нарича „морално бедствие“. Вярно е, че на находищата съм ставал свидетел на големи падения, но тях ги имаше и преди треската. Предполагам, че повечето политици се боят от възможността хора като мен да забогатеят.
Сърдечно ваш
Кросби Уелс
Кауоро, ноември 1862 година
Господине, прочетох във вестника, че сте се оженили, и ви поднасям най-сърдечни поздравления. Не намерих снимка на съпругата ви Каролайн, по баща Гоф, но е описана като твърде изискана дама. С радост си мисля, че и двамата ще посрещнем Рождество задомени. Възнамерявам да се върна от Лорънс и да бъда за празниците с жена си, която живее в Дънидин и не идва тук, тъй като не понася калта. Така и не свикнах с Рождество посред лято и смятам, че като цяло традицията е по-подходяща за студените месеци. Навярно е богохулство да говоря тъй за Рождество, ала според мен тук, в Нова Зеландия, то не е съхранило смисъла си и по-скоро напомня за отминал обичай, останал от едно време. Представям си как сядате пред камината с това писмо в ръка или се привеждате към лампата, за да виждате по-ясно думите. Позволете ми да си представям тези подробности, за мен е голяма радост да мисля за вас и ви уверявам, че оставам
ваш
Кросби Уелс
Дънстан, април 1863 година
Господине, цяла седмица съм потънал в носталгия и се питам дали нашият баща Алистър Лодърбак сега е покойник, както предполагам. Лондон вече ми прилича на сън. Спомням си пушека и мъглата, но все повече се убеждавам, че не мога да разчитам на паметта си. Миналата седмица реших да се пробвам да начертая на земята карта на Съдърк. Не успях да си спомня завоите на Темза, нито имената на улиците. И при вас ли е така? С изненада прочетох в „Отаго Уитнес“, че сега се смятате за „горд кентърбъриец“. Аз си се чувствам англичанин до мозъка на костите.
Ваш
Кросби Уелс
Кауоро, ноември 1863 година
Господине, обичам да си мисля, че получавате писмата ми с радост, но и да не ги четете, което е далече по-вероятно, пак ще съм доволен. Така или иначе, писането ми носи утеха и придава форма на дните ми. Прочетох с интерес, че се отказвате от длъжността управител. Сред златотърсачите се говори, че след залеза на Отаго златната треска ще се пренесе в Кентърбъри, и аз се чудя дали това не би ви накарало да съжалявате, че сте се оттеглили от влиятелния пост. Предлаганите възнаграждения за откриване на находище са разбунили духовете на мнозина тук, в Кауоро. Земята е стръмна, а небето е ослепително. Слънцето е силно, изгорял съм тъй, че яката се е отпечатала на врата ми, ала колкото и да ме боли, не чакам с нетърпение зимата, която тук, по високото, ще бъде доста сурова. Ако в Кентърбъри открият злато, ще се кандидатирате ли отново? Не го приемайте като натрапничество, а по-скоро като израз на любопитството ми за вашето житие-битие. И в този дух оставам искрено ваш
Кросби Уелс
Кауоро, март 1864 година
Господине, пиша ви с важна новина. Благодарение на изключителен късмет попаднах в Дънстан на находище, пълно със злато! Вече съм богат човек, по още не съм похарчил и пени, тъй като съм виждал твърде много другари да прахосват парите си за шапки и палта, а после да ги носят по заложни къщи, щом съдбата им обърне гръб. Няма да разкрия точната сума, защото се опасявам, че писмото ми може да попадне в чужди ръце, само ще кажа, че тя е огромна дори и спрямо високата ви заплата, предполагам, че сега аз съм по-богатият от нас, поне по отношение на пари в наличност. Невероятно, нали? Сега бих могъл да се върна в Лондон и да отворя магазин, само че ще продължа със златотърсачеството, тъй като смятам, че не съм изчерпал късмета си. Още не съм обявил пред властите намереното и предпочетох да го изпратя у дома по Конвоя, понеже разбрах, че това е най-сигурният начин. Въпреки промяната в състоянието ми оставам както винаги ваш
Читать дальше
