Муди взе писмата и се премести на светло до прозореца. Отвори следващото и се извъртя към стъклото.
Дънидин, септември 1852 година
Господине, мина половин година, откакто ви писах, боя се, че съм ви обидил. Не помня точните си думи, ала съм сигурен, че се нарекох ваш брат, и навярно това ви е засегнало. Знам колко е болезнено да разбереш, че баща ти не е съвършен. Знам и че ви се иска да не е така. Ако съм прав, моля да ми простите. Господине, през изминалата половин година положението ми се влоши още повече. Уверявам ви, че като син на уличница не съм незапознат с живота на просяците, ала за втори път да се обръщаш с молба за помощ към един и същи човек, си е срамно. И все пак в отчаянието си ви пиша отново. Вие сте достатъчно заможен, моля ви единствено за билет трета класа и повече няма да ви безпокоя. Тук, в Дънидин, едва свързвам двата края. Пробвах се като общ работник и се оказа, че не ставам за това. Много страдам от измръзвания, треска и други болести, причинявани от студа. Не мога да работя толкова много, колкото ми се иска. Желанието ми да видя баща ни, стария Алистър Лодърбак, не е намаляло и си мисля с тревога за отлитащите дни, понеже, както вече ви казах, той ми писа, че е близо до смъртта. Искам да се срещнем поне веднъж, да го видя и да поговорим мъжки. Моля ви, господине, на колене ви умолявам, помогнете ми да се прибера у дома. Никога повече няма да ви безпокоя, заклевам се.
Оставам ваш верен приятел
Кросби Уелс
Муди веднага посегна към следващото писмо, като със свободната си ръка придърпа един стол и седна.
Дънидин, януари 1853 година
Господине, как да тълкувам мълчанието ви? Ето това се питам постоянно. Вярвам, че писмата ми достигат до вас, но по някаква причина вие отказвате да отговорите и да проявите милосърдие към копелето на баща ви. Уверявам ви, че никой друг не стои зад тези писма. Пиша ви собственоръчно, господине, мога и да чета, то не е хубаво човек да се хвали сам, но преподобният Уелс, местният свещеник, неведнъж е отбелязвал какво будно момче съм. Споменавам го, за да стане ясно, че не съм някой негодник, макар и да съм изпаднал в такова тежко положение. Сигурно очаквате някакво доказателство за моя произход. Или смятате, че се опитвам да ви изнудвам? Заклевам се в честта си, че не е така. Желанията и нуждите ми не са се променили от последния път, когато ви писах. Не желая да бъда тук, в тази страна, не желая този живот. Ако ми изпратите двайсет лири, ще се завърна в Англия и повече няма да чуете за мен.
Искрено ваш Кросби Уелс
Дънидин, май 1853 година
Господине, узнах от вестниците, че сте назначен за управител на възхитителната провинция Кентърбъри. Приели сте поста и сте дарили заплащането си за благотворителност, един благороден жест, който обаче ме изпълва с тъга. Чудя се дали не сте си помислили за мен, когато сте се отказали от тези сто лири. Да дойда при вас в Литълтън, ми е също толкова невъзможно, колкото и да се прибера у дома. Чувствам се самотен в тази забравена от Бога земя и съм сигурен, че вие като англичанин ме разбирате добре. Такава влага и студ, сутрин нерядко се събуждам с покрити с лед крака. Не съм пригоден за този тежък живот, всеки ден оплаквам участта си, изпратила ме тук. Господине, за една година успях да спестя само две лири и десет шилинга. А сега похарчих четири пенса за хартия и пощенска марка. Моля ви да ми помогнете.
Човек в нужда
Кросби Уелс
Дънидин, октомври 1853 година
Господине, пиша ви с помрачено от мъка сърце. Вече съм сигурен, че никога няма да ми отговорите, и ако и да съм син на уличница, аз съм твърде горд да продължа да ви умолявам. И аз като баща ни съм грешник, както казват, крушата не пада по-далече от дървото. Но като дете ме учеха, че милосърдието е най-важната добродетел и че човек трябва да проявява милосърдие дори и към тези, които не заслужават. Вие, господине, не постъпвате като християнин. Твърдо съм убеден, че ако ролите ни бяха разменени, аз никога не бих мълчал тъй жестоко. Не се тревожете, няма да ви моля повече за помощ, исках само да споделя огорчението си. Следя напредъка ви, отразяван по страниците на „Отаго Уитнес“, и знам, че сте добре образован и разполагате с немалко средства. Аз съм лишен от тези преимущества, но въпреки окаяното си положение с гордост се смятам за християнин и ако вие се нуждаехте от помощ, с радост бих бръкнал в джоба си. Не очаквам отговор, сигурно скоро ще умра и повече няма да видите и дума от мен. Въпреки това оставам
Читать дальше
