Дали общото име Франсис беше само щастливо съвпадение? Или актът за раждане на Уелс е бил подправен? Не беше трудно да се добави едно име, като се използва по-бледо мастило или после се избели написаното, за да не личи, че е вмъкнато по-късно. Но за какво му е било на Карвър да прикрива самоличността си, и то в договор за продажба? Какво печелеше от използването на чуждо име?
Муди се опита да подреди в ума си наличните сведения за случилото се. Франсис Карвър се беше представил като Кросби Уелс пред Бенямин Льовентал в редакцията на „Уест Коуст Таймс“, но не и пред политика месец преди това. При срещата си с Лодърбак беше използвал името Франсис Уелс, а след това се беше подписал тъй, че името да може да се чете по два начина. Предвид странното убеждение на Лодърбак, че Кросби Уелс и Карвър са братя, явно Карвър му се беше представил като брат на Кросби Уелс. Но защо го беше направил, Муди нямаше никакво разумно обяснение.
Той дълго оглежда документа в опит да запомни и най-дребните подробности, след това го прибра в папката, върна я в сандъка и продължи да изследва методично съдържанието му.
Накрая, щом се убеди, че вътре няма други улики, които да са му от полза, Муди прокара пръсти по ръба на капака. И изведнъж се сепна. Под плата, с който беше облицован сандъкът отвътре, беше пъхнато нещо тънко и правоъгълно. Той се приведе напред и пръстите му откриха разрез с големина на педя, внимателно обшит, за да не се нищи. Хасето беше щамповано на райета и отворът беше умело скрит в една от вертикалните ивици. Муди бръкна вътре и извади правоъгълния предмет, чиито очертания беше напипал. Оказа се снопче писма, вързани с връв.
Писмата бяха общо петнайсет и бяха адресирани до Лодърбак с грубоват почерк, издаващ неопитна ръка. Муди се постара да запамети възела и дължината на връвта и след това я развърза, хвърли я настрани и отвори писмата на коляното си. Пощенските клейма показваха, че писмата са подредени в обратен хронологичен ред, най-отгоре беше последното. Той измъкна отдолу първото и се зачете с разтуптяно сърце.
Дънидин, март 1852 година
Господине, макар да не ме познавате, вие сте мой брат. Баща ви има незаконороден син и това съм аз. Бях отгледан с името Кросби Уелс — дачи са ми фамилията на местния свещеник, — без да познавам баща си, знаех само, че съм син на блудница. Детството ми мина в „Бижуто “, публичен дом в Нюингтън. Живея скромно, тъй като не разполагам с много средства. Но не страдам от това.
Все пак винаги съм искал да видя баща си, да разбера как изглежда, да чуя гласа му. Накрая Бог откликна на молитвите ми и получих писмо от него. Пишеше, че знаел за мен. Предполагал, че скоро ще си отиде от този свят, само че нямало да ме упомене в завещанието си от страх да не опетни името си, в писмото си обаче ми изпращаше благословията си и двайсет лири. Не се беше подписал, но аз разпитах за слугата, който донесе писмото, и проследих колата, макар да беше наета, до Глен Хаус, къщата на баща ви. Купих си палто, обръснах се и взех файтон до дома ви, ала не намерих сили да позвъня. Прибрах се смазан и посърнал, после допуснах грешка, видях във вестника, че адвокатът Алистър Лодърбак заминава със следващия прилив за колониите. Реших, че става дума за баща ми, не знаех, че той има син, който носи неговото име. Взех следващия кораб. Щом слязох в Дънидин, се опитах да го открия, доколкото ми беше по силите. Присъствах на речта ви, която изнесохте в дъжда на вълнолома, когато капитанът на пристанището ви подари джобен часовник и вие изглеждахте много доволен. Щом ви видях, ми стана ясно, че съм сгрешил и вие сте не баща ми, а мой брат.
Бях твърде смутен, за да ви потърся тогава, после вие отплавахте за Литълтън, а аз не мога да си позволя да си купя билет да ви последвам. Господине, пиша ви със смирена молба и надежда. Дадените от баща ми двайсет лири отидоха за това пътуване и за други неотложни разходи и не мога да се върна у дома. Продадох палтото, само че му взех половината от парите, тъй като търговецът не повярва, че почти не е носено. Останал съм без никакви средства. Вие сте уважавана личност, господине, човек с познания по политика, философия и право, не искам да ви притеснявам със среща, но ви моля да проявите милосърдие, вярвам, че сте добър човек и християнин.
Ваш брат Кросби Уелс
Под името беше даден адрес, пощенска кутия в Дънидин. Муди развълнувано остави писмото. Лодърбак и Кросби Уелс бяха братя! Какъв обрат! Лодърбак не беше споменал за тази връзка в показанията си за смъртта на Кросби Уелс, не беше го признал и пред приятеля си Томас Балфор. Защо беше прикрил незаконородения си брат? От срам? Или по друга причина?
Читать дальше
