Ф
Ах Сук завари Ах Кю седнал с кръстосани крака върху купчина пръст на няколко педи от граничното колче, което отбелязваше югоизточния край на находището „Аврора“. В ръцете си държеше златарско корито и го разтърсваше ритмично с резки движения на китките, издаващи увереността на отдавна овладени умения. В кранчето на устата му висеше запалена цигара, но Ах Кю като че ли я беше забравил, пепелта се сипеше по дрехите му. Пред него имаше дървено ведро с вода, а зад гърба му — железен тигел с изтънено гърло.
Действията му се повтаряха в безкраен кръговрат. Той първо изхвърляше от коритото големите камъни и буци, като поддържаше равномерно темпо, така че по-дребните песъчинки постепенно да се свлекат на дъното, след това се навеждаше напред, потапяше в мътната вода края на коритото и рязко го накланяше към тялото си, като внимателно завърташе водата по посока на часовниковата стрелка, за да се образува нещо като въртоп. Златото беше по-тежко от камъчетата и потъваше на дъното: след като Ах Кю изгребеше мокрия чакъл от повърхността, долу оставаше чистият метал, искрящи петънца на тъмния фон. Той събираше люспиците една по една и внимателно ги пускаше в тигела, след това отново напълваше коритото с пръст и камъни и повтаряше всичко отначало без никакви промени, докато слънцето не паднеше зад дърветата на запад.
„Аврора“ беше далеч от реката и морето и именно на това неудобство се дължеше фактът, че нямаше много желаещи да обработват находището. Всяка сутрин Ах Кю носеше вода от реката, защото без вода задачата му беше направо невъзможна, само че след като водата се разкаляше, златото вече не се виждаше в мътилката и той пак трябваше да отиде да напълни ведрото. Можеше да се прокопае вада от реката или да се направи сондаж за кладенец, но собственикът на находището от самото начало беше дал да се разбере, че не възнамерява да вложи и пени в „Аврора“. Нямаше смисъл. Участъкът от два акра даваше злато колкото за надницата на Ах Кю, находището беше просто гол камънак без дървета. Купчината пресят чакъл зад гърба му, доказателство за дълги часове самотен труд, беше дълга и ниска, погребална могилка, под която обаче нямаше тяло.
При приближаването на Ах Сук златарят вдигна глава.
— Ней ху.
— Ней ху, ней ху.
В погледите им нямаше враждебност, ала нямаше и радост и все пак мина доста време, докато двамата отклонят очи. Ах Кю измъкна угарката от устата си и я хвърли настрани.
— Днес добивът е малък — рече той на китайски.
— Хиляди съболезнования — отвърна Ах Сук.
— Добивът е малък всеки ден.
— Заслужаваш повече.
— Дали? — измърмори Ах Кю, който беше в лошо настроение.
— Да — потвърди сънародникът му. — Старанието заслужава отплата.
— В какво съотношение? И в какво ще бъде тази отплата? Не говори празни приказки!
Ах Сук долепи длани.
— Идвам с добри новини.
— С добри новини и ласкателства — отбеляза Ах Кю.
Другарят му не обърна внимание на думите му, а рече:
— Емъри Стейнс се е завърнал.
Ах Кю застина.
— О! Видя ли го?
— Още не. Но разбрах, че довечера ще е в Хокитика, в едно заведение на „Гуляйджийска“, където подготвят празненство в негова чест. Поканиха ме и мен и в знак на добра воля аз те каня да дойдеш и ти.
— Кой го организира?
— Анна Уедърел и вдовицата на умрелия, на Кросби Уелс.
— Две жени — измърмори недоверчиво Ах Кю.
— Да.
След кратко колебание Ах Сук реши да признае какво е установил днес сутринта, а именно, че вдовицата на Кросби е съдържателката на „Белият кон“ в Сидни, свидетелствала на процеса срещу него, и навремето любовница на врага му Франсис Карвър. Сега Лидия Грийнуей била известна под името Лидия Уелс.
Ах Кю внимателно обмисли чутото и накрая отсече:
— Това е капан.
— Не — възрази Ах Сук. — Идвам тук по своя воля, никой не ми е нареждал да те водя.
— Капанът е за теб — натърти Ах Кю. — Сигурен съм. Защо иначе ще те канят на празненството довечера? Нямаш нищо общо с господин Стейнс. Какво ще правиш на празненство в чест на завръщането му?
— Ще играя роля в постановка. Ще седя на една възглавница като статуя. — Обяснението прозвуча глупаво и той забързано добави: — Нещо като театър. Дори ще ми платят.
— Ще ти платят?
— Да, като на актьор.
Ах Кю го огледа подозрително.
— Ами ако тази Грийнуей още е свързана с Карвър? Нали са били любовници. Може да го е предупредила, че довечера ще бъдеш там.
— Карвър не е тук.
Читать дальше
