След няколко дни Ах Сук вече можеше да става, макар да го болеше, а в края на седмицата успяваше да обиколи, куцукайки, двора. Знаеше, че престоят на „Палмерстън“ в Сидни е само половин месец, скоро корабът щеше да потегли на юг към златните находища на Виктория. Ах Сук вече не държеше да стигне до Мелбърн. Искаше само да намери Карвър, преди платноходът да отплава.
Откакто корабът беше акостирал, Карвър не беше прекарал и една нощ на борда му, спеше в бордея при червенокосата. Вечер Ах Сук го виждаше на идване, капитанът вървеше по кея самоуверено, вятърът развяваше пешовете му. Тръгваше си рано следобед и често червенокосата излизаше да го изпрати на задната врата. На два пъти Ах Сук ги беше зървал да се разхождат на вълнолома по тъмно. Разговаряха като близки. Привеждаха глави един към друг, жената подхващаше Карвър под ръка и се притискаше към него.
Осмата вечер след побоя се падаше в неделя и веселбата в бордея приключи преди полунощ заради наложения вечерен час. Ах Сук се прокрадна пред сградата и видя силуета на Карвър на прозореца в средата на втория етаж — капитанът се беше подпрял на перваза и се взираше навън в мрака. Червенокосата се появи зад него, хвана го за ръкава и го придърпа в стаята. Ах Сук се промъкна до кухненския прозорец и го отвори. Скочи вътре. Помещението беше празно. Той потърси оръжие и в крайна сметка се спря на закачения над дръвника широк месарски нож с кокалена дръжка. Досега не беше посягал на друг човек, но тежкият нож в ръката му вдъхваше увереност. Насочи се към стълбите в сумрака.
На горния етаж имаше три врати, и трите затворени. Той се ослуша пред първата (тишина), после пред втората (приглушени стенания) и накрая пред третата, откъдето се чуха груб мъжки глас, изскърцване на стол и след това тих женски отговор. Ах Сук се помъчи да определи разстоянието от външната стена до големия прозорец, на който преди малко беше видял Карвър. Възможно ли беше тази врата да води до средната стая? Да, сметката излизаше, той беше на три метра от стълбището и ако си представеше фасадата, прозорецът беше поне на три метра и половина от края. Освен ако втората врата не водеше до по-голяма стая, разбира се, а тази, третата — до по-малка. Ах Сук долепи ухо. Чу мъжки глас, който изрече няколко думи на английски — рязко, строго, недоволно. Трябва да е Карвър, помисли си той. Нямаше кой друг да бъде. Със сила, придошла от внезапно бликналия в него гняв, Ах Сук ритна вратата, ала мъжът вътре не беше Карвър, а здравенякът, който го беше пребил преди седмица. Той беше дръпнал зъбатата прислужница в скута си, с едната ръка я стискаше за гърлото, а с другата посягаше към гърдите ѝ. Ах Сук отстъпи изненадано — онзи изруга ядосано, блъсна жената и скочи.
Избълва поток от неразбираеми думи и посегна към револвера си, оставен на нощното шкафче до леглото. В същото време жената бръкна в пазвата си и извади малък пистолет. Мъжът насочи револвера и натисна спусъка — Ах Сук изтръпна, — но механизмът заяде, в цевта имаше празна гилза. Докато здравенякът накланяше револвера на една страна, за да падне гилзата, жената изтича до него и опря пистолета в слепоочието му. Той вдигна ръка да я бутне, чу се тих пукот и мъжът се свлече. Ах Сук не беше помръднал. Жената светкавично посегна към оръжието в ръката на мъртвеца, взе го и на негово място сложи своя пистолет. След това пъхна тежкия револвер в ръката на Ах Сук, затвори пръстите му около него и му даде знак да си върви. Той смаяно се обърна, в едната си ръка стискаше револвера, а в другата — ножа. Зъбатата го сграбчи за рамото, дръпна го и го насочи към задното стълбище в другия край на коридора, по главното вече прииждаха хора.
Щом излезе навън, Ах Сук хвърли и двете оръжия във водата и те веднага потънаха. От бордея долитаха викове и приглушени крясъци. Той се обърна и хукна. Но още преди да стигне до края на вълнолома, чу зад себе си стъпки. Нещо го удари в гърба и той се просна по очи на земята. Изохка — ребрата още го боляха — и усети как някой извива грубо му ръцете зад гърба, щракнаха белезници. Изправиха го, издърпаха го до коневръза, закопчаха го за него с още едни белезници и без да роптае, той остана там, докато дойде полицейската кола да го откара в затвора.
Ах Сук не разбираше нито дума от въпросите, които му задаваха, и разпитващите го бързо вдигнаха ръце от него. Не му беше осигурен преводач и когато той повтори няколко пъти името Карвър, полицаите само клатеха глави. Хвърлиха го в претъпкана килия с още петима задържани. На предварителното изслушване беше решено, че случаят трябва да влезе в съда, и заседанието беше насрочено след месец и половина. Дотогава „Палмерстън“ отдавна щеше да е вдигнал платна, Карвър щеше да е заминал и Ах Сук никога повече нямаше да го намери. Той прекара следващия месец и половина в странно състояние на възбуда и униние и сутринта преди началото на процеса се събуди с усещането, че това е денят на екзекуцията му. Нима можеше да се надява да се защити? Щяха да го осъдят и да го обесят.
Читать дальше
