Сук Яншън притежаваше съвсем бегли познания за делата на баща си. Знаеше, че складът им обслужва множество клиенти, повечето британски търговци. Най-значимата и добре поставена компания беше „Дент и Сие“ и баща му се гордееше с връзката си с нея. Знаеше, че техните контрагенти заплащат стоките в сребро, и това беше още едно основание за гордост за Сук Чън Ян, знаеше също така, че баща му ненавижда опиума и има високо мнение за императорския пълномощник Лин Дзесу. Ах Сук не знаеше какво точно означават тези неща, но беше покорен син и приемаше бащините си убеждения безкритично, вярваше, че те са правилни и мъдри.
През февруари 1839 година складът на Сук беше подложен на проверка — рутинна процедура, макар и опасна, тъй като по заповед на императорския пълномощник Лин всеки китайски търговец, хванат да продава опиум, се наказваше със смърт. Сук Чън Ян прие сърдечно чиновниците, отвори вратите на склада и вътре те откриха трийсет-четирийсет касетки с опиум, скрити сред чая, всяка с тегло приблизително двайсет и пет килограма. Сук Чън Ян напразно се молеше и се кълнеше в невинността си, екзекутираха го още същия ден.
Ах Сук не знаеше какво да мисли. Беше убеден в честността на баща си и смяташе, че работата е нагласена, ала в същото време вярата в бащината прозорливост сочеше, че Сук Чън Ян не би допуснал да падне жертва на скалъпено обвинение. Колебаеше се кое да приеме, но нямаше време да разсъждава надълго и нашироко, тъй като само седмица след екзекуцията в Гуанджоу избухнаха размирици. Подтикван от страх не само за себе си, а и за майка си, която беше обезумяла от мъка, той се обърна към единствения, на когото вярваше безусловно: младия представител на „Дент и Сие“ Франсис Карвър.
Оказа се, че господин Карвър е готов с радост да поеме склада на семейство Сук и да се нагърби с всички отговорности по организирането и надзора на търговските дела, докато, рече той, скръбта на Ах Сук се уталожи и безредиците стихнат или бъдат потушени. Освен това прояви милосърдие и му предложи работа, която да даде възможност на момчето да почете, уви, опетнената памет на баща си. Стига Ах Сук да имал желание, Карвър щял да го назначи за опаковчик — почтен, честен труд, макар и ръчен, но поне щял да му осигури препитание. Предложението допадна на Ах Сук и само няколко часа след този разговор той вече беше служител на Франсис Карвър.
През следващите петнайсет години Ах Сук опаковаше в слама порцеланови съдове и статуи, увиваше в хартия топове рисувана коприна, пълнеше кутии с чай, товареше и разтоварваше, заковаваше капаци на сандъци, лепеше етикети с дълги списъци с всевъзможни изящни и безсмислени дреболии, които в стоковите разписки се обобщаваха с една дума: „китайщина“. Рядко виждаше Карвър, тъй като той плаваше често, но когато се върнеше, срещите им бяха сърдечни, двамата сядаха на кея с шише оризова ракия и с наслада рееха поглед над делтата на реката, докато синята вода бавно сребрееше, а щом станеше черна, Карвър се надигаше, потупваше Ах Сук по рамото, хвърляше празната бутилка в реката и си заминаваше.
През лятото на 1854 година Карвър се върна след няколкомесечно отсъствие в Гуанджоу и извести Ах Сук, че споразумението им е стигнало до своя край. Отколешната му мечта да командва кораб най-сетне се била сбъднала, „Дент и Сие“ откривали редовен търговски курс до Сидни и златните находища във Виктория и баща му бил наел за него платнохода „Палмерстън“. Бил дошъл, рече той, да се сбогува със семейството на Ах Сук и с този етап от живота си.
Ах Сук прие новината с тъга. Майка му вече беше покойница, избухналите неотдавна кървави стълкновения в Гуанджоу вещаеха нова война и навярно дори окончателно сгромолясване на империята. Във въздуха се носеше промяна. Щом Карвър си заминеше и складът отидеше в чужди ръце, щеше да се прекъсне последната нишка, която свързваше Ах Сук с миналото. И без да се замисля много-много, той помоли стария си приятел да го вземе със себе си. Щял да си пробва късмета по златните находища във Виктория, закъдето вече бяха заминали толкова много негови сънародници, току-виж започнел там нов живот. Нищо добро не го очаквало в Китай.
Карвър откликна на молбата му равнодушно. Не виждал основание Ах Сук да не го придружи, само че трябвало да плати билета си и да не се пречка по време на пътуването. По график „Палмерстън“ имал престой от половин месец в пристанището на Сидни за разтоварване, преди да продължи на юг към Мелбърн, и през този половин месец Ах Сук следвало сам да се оправя и не бивало да го притеснява по никакъв начин. Щом корабът пристигнел в Порт Филип, щели да се разделят приятелски, без да очакват нищо един от друг, и най-вероятно никога повече нямало да се видят. Ах Сук се съгласи. Понесен от вихъра на внезапно обзелото го въодушевление, той продаде малкото си вещи, смени скромните си спестявания в лири и си купи билет за най-високата класа, която Карвър му разреши (трета). Оказа се, че е единственият пътник на борда.
Читать дальше
