Карвър не отговори на комплимента, само поизвърна глава. Впил очи в продънения корпус на „На добър час“, попита:
— И какво искате от мен?
— Не съм имал намерение да ви се натрапвам — отвърна Гаскоан и за миг табакерата застина в пръстите му. — Ни най-малко. Просто се наслаждавах на кораба. На човек рядко му се открива подобна възможност, да види такъв красавец на сушата. Така най-добре може да се разгледа.
— Въпросът ми беше какво искате да ми продадете — уточни Карвър, без да го поглежда.
Гаскоан не отговори веднага, понеже тъкмо поднасяше огън-чето към цигарата си.
— Нищо — рече той и издиша през рамо струйка бял дим. — Не съм свързан с нито едно застрахователно дружество. Интересът ми е съвсем личен. Наречете го хоби, ако желаете.
Капитанът мълчеше.
— При хубаво време обичам да идвам на брега в неделя — продължи Гаскоан. — Но ако ви досаждам, кажете ми и веднага ще ви оставя на мира.
Карвър завъртя глава отрицателно и избоботи:
— Не съм искал да ви засегна.
Французинът галантно махна с ръка, все едно извинението е напълно ненужно, и помирително отбеляза:
— Тъжно ти става, като гледаш на сушата такъв хубав кораб.
— Да, корабът беше хубав.
— Прекрасен. Фрегата, нали?
— Барка.
Гаскоан цъкна възхитено.
— Британска направа, предполагам.
Капитанът кимна.
— Личи си по медната обшивка.
Секретарят на съда поклати разсеяно глава.
— Да, хубав кораб… Надявам се, че е бил застрахован.
— Ако нямаш застраховка, няма да те пуснат в пристанището — отвърна Карвър. — Важи за всички кораби без изключение. Нямаш ли застраховка, не можеш да акостираш. Би трябвало да го знаете, щом твърдите, че проявявате интерес към застраховането.
Говореше с нескрито презрение, но едновременно с това спокойно, сякаш пет пари не даваше как ще бъдат приети или изтълкувани думите му.
— Разбира се, разбира се — съгласи се Гаскоан. — В смисъл, радвам се, че не сте се разорили.
Карвър изсумтя.
— Като тегля чертата, ще съм на загуба поне с хиляда лири. Всичко, което виждате, струва пари и те идват от моя джоб.
— А защита и обезщетение?
— Какво е това?
— Нещо като застраховка срещу бедствия — обясни секретарят на съда.
— Не съм чувал за такава застраховка.
— Не сте ли член на някое сдружение на корабовладелци?
— Не.
Гаскоан мрачно сведе глава.
— Аха. Затова плащате от джоба си за всичко — рече той и посочи с плавно движение на ръката изтегления на брега корпус, лебедките, конете, влекачите, трупите.
— Да — отвърна безизразно Карвър. — Всичко, което виждате. Плащам им по гвинея повече, отколкото заслужават, за да стоят и да си връзват обувките, а после и да ги развързват и да дрънкат глупости, докато им писнат ушите и аз олекна с хиляда лири.
— Съжалявам. Искате ли цигара?
Капитанът хвърли поглед към сребърната табакера и след миг отвърна:
— Не. Не пуша такива.
Секретарят на съда дръпна силно от своята и се умълча замислено.
— Определено имате вид, все едно се мъчите да ми пробутате нещо — отбеляза Карвър.
— Цигара ли? — Гаскоан се засмя. — Предложих ви я напълно безплатно.
— Добре, че не я взех, така съм сигурен, че няма да ми струва нищо — отговори Карвър и французинът отново се засмя.
— Да ви питам — рече той, — откога го имате този кораб?
— Много въпроси задавате. Какво ви влиза в работата?
— Да, едва ли има значение — продължи французинът, сякаш не го е чул. — Би имало значение само ако сте го купили преди по-малко от година. Както и да е.
Карвър обаче захапа примамката.
— Имам го от десет месеца — каза той. — От миналия май.
— А! — възкликна секретарят на съда. — Интересно! Това може да проработи във ваша полза.
— Как?
Гаскоан присви очи, уж разсъждаваше задълбочено.
— Този, който ви го е продал… Той ли ви е дал и застраховката? Тоест от него ли сте наследили полицата, или сам сте я сключили после?
— Нищо не съм сключвал.
— Той от бранша ли е? Има ли и други кораби освен „На добър час“, да речем?
— Имаше и други. Търговски. С постоянни курсове.
— Но не са били параходи?
— Не, платноходи бяха. Защо?
— И откъде идвахте, когато „На добър час“ се удари в плитчините?
— От Дънидин. Ще ми кажете ли най-сетне какво целите с тези въпроси?
— От Дънидин — кимна Гаскоан. — Добре. Ако простите нахалството ми за последен път, бих ви попитал за обстоятелствата около злополуката. Предполагам, че не е имало небрежност от ваша страна, която да е довела до корабокрушението?
Читать дальше
