Шепард скръсти ръце и зачака посетителят да заговори.
— Случайно го намерих — рече Девлин. — Не е нещо важно.
— Не е важно ли? — попита любезно тъмничарят. — Защо смятате така?
— Документът е невалиден. Дарителят не се е подписал. И това го прави невалиден.
Подобно на повечето хора, които не обичат да признават грешките си, Кауъл Девлин не придиряше за чуждите пропуски и простъпки. Но ако го обвиняха, че е сторил нещо нередно, той винаги започваше да се държи високомерно.
— Да — кимна Шепард. — Невалиден е.
— Не поражда никакви последствия — продължи Девлин. — Поне в правния смисъл на думата.
— А това е доста жалко, не сте ли съгласен? — попита тъмничарят, без да му трепне окото.
— Защо?
— Ако Емъри Стейнс се беше подписал, половината от намереното в дома на Кросби Уелс богатство щеше да принадлежи на Анна Уедърел! Какъв обрат!
— Съкровището в дома на саможивеца не е на Емъри Стейнс.
— Така ли? Прощавайте, но откъде сте толкова сигурен?
Кауъл Девлин знаеше много добре, че златото в дома на Кросби Уелс идва от четирите рокли на Лидия Уелс, купени от Анна Уедърел, знаеше и че Ах Кю го е извадил и претопил, а след това кюлчетата най-вероятно са били прибрани от Стейнс и в някакъв момент са били пренесени в къщата на Кросби. Само че не можеше да говори за това пред тъмничаря и затуй рече:
— Няма основание да смятаме, че богатството е принадлежало на господин Стейнс.
— Като се изключи фактът, че господин Стейнс изчезна в деня на смъртта на господин Уелс, който по всеобщо мнение не е бил богат човек. — Шепард забучи показалец в обгорелия лист. — Това листче със сигурност е от значение за изчезването на господин Стейнс, отче. Документът подсказва, че златото е било негово и той е възнамерявал да дари половината — точно половината — на една обикновена уличница. Дори ще се осмеля да изкажа предположението, че преди да почине, Кросби Уелс като свидетел на акта за дарение е пазил златото на Стейнс.
Тази хипотеза беше напълно логична. Възможно беше Шепард да е прав за едното, макар и да грешеше за другото. На глас Девлин каза:
— Да, прав сте, че документът, изглежда, е свързан със случая, но както вече отбелязах, той не е валиден. Господин Стейнс не го е подписал.
— Предполагам, че сте го намерили в дома на Кросби Уелс, когато отидохте да вземете тялото.
— Точно така.
— Щом сте го пазили тъй внимателно, явно ви е минало през ума колко важен може да се окаже той. И то за няколко души. За Анна Уедърел например. По силата на този акт за дарение тя може да стане най-богатата жена от тази страна на Алпите!
— Не може — възрази капеланът. — Документът не е подписан.
— А ако бъде подписан?
— Емъри Стейнс е мъртъв.
— Така ли? Виж ти. Още един пункт, по който очевидно мненията ни се различават.
Кауъл Девлин обаче не се предаваше тъй лесно.
— Надеждата за голямо богатство е нещо опасно — рече той, като преплете пръсти пред себе си, все едно се канеше да поучава от амвона. — Няма по-голямо изкушение от това, тъй като богатството обещава голямо влияние и големи възможности, а кой не копнее за тях? Ако госпожица Уедърел беше научила за акта за дарение, у нея щеше да се събуди лъжлива надежда. Тя щеше да започне да мечтае за голямо влияние и големи възможности, вече нямаше да се задоволява с досегашния си живот. Ето от това се боях. Затуй реших да запазя тези сведения за себе си поне докато Емъри Стейнс не се завърне или не стане ясно, че е мъртъв. Ако се окаже мъртъв, ще унищожа документа. А ако е жив, ще отида при него и ще го попитам дали желае да го подпише. И той сам ще направи избора си.
— А ако Стейнс никога не бъде открит? — попита тъмничарят. — Тогава какво?
— Взех решението си, воден от състрадание, господин Шепард — отвърна твърдо Девлин. — Боях се какво ще стане с горката госпожица Уедърел, ако този документ стане публично достояние или попадне в погрешни ръце. Ако господин Стейнс ме бъде намерен, няма да има попарени надежди, разочарования и страдания. За мен това е немалка милост. Не сте ли съгласен?
Воднистите очи на Шепард изглеждаха още по-размити от обикновено — знак, че той размишлява задълбочено.
— Свидетел — прошепна той — долуподписаният Кросби Уелс…
— Така или иначе — добави капеланът, — не е много вероятно порядъчен мъж да даде такава голяма сума на една уличница. По-скоро става дума за шега или измама.
Шепард се поусмихна.
— Съмнявате се в уменията ѝ ли?
Читать дальше
