— В Библията — отвърна тъжно Нилсен. — В Библията, между Стария и Новия завет.
Ф
Откакто беше започнало ускореното строителство на затвора, Кауъл Девлин и Джордж Шепард се виждаха рядко, и то главно вечер, когато тъмничарят се връщаше от обекта на Гледка, за да прегледа сметките и да се погрижи за кореспонденцията си. Девлин, който беше установил, че във временния лагер е много по-спокойно, когато Шепард го няма, не полагаше усилия да се сближи с него. Ако някой го притиснеше да сподели мнението си за характера на тъмничаря, той навярно щеше да признае, че съжалява Шепард за неговата сдържаност и се натъжава от неприязънта, която той очевидно изпитва към околния свят, след като помислеше още малко, сигурно щеше да добави, че няма нищо против него, но не очаква връзката им да се задълбочи повече от настоящите строго професионални отношения, които бяха далеч от сърдечни.
В неделя обаче работниците на строежа почиваха. Шепард беше прекарал сутринта в параклиса, а следобеда в кабинета си, откъдето тъкмо си тръгваше покрусеният Харалд Нилсен, Девлин пък се беше върнал преди малко от Кънери и сега беше във временната постройка на затвора, където беседваше със затворниците за ползата от молитвата. Въпреки че не възнамеряваше да я включва в проповедта си, носеше със себе си опърпаната Библия, тъй като винаги я взимаше на излизане от палатката, и когато тъмничарят се появи, тя лежеше затворена на един стол.
Шепард зачака разговорът да замре, което се случи бързо заради внушителното му присъствие. Когато Девлин вдигна въпросително глава към него, тъмничарят рече:
— Добър вечер, отче. Бихте ли ми дали за малко Библията си?
Капеланът изненадано вдигна вежди.
— Библията ли?
— Ако нямате нищо против.
Девлин положи длан върху Свещеното писание.
— По-добре направо ми кажете какво търсите — рече той. — Гордея се, и то не без основание, че познавам отлично Писанието.
— Не се и съмнявам. Но за мен ще е удоволствие да разлистя страниците — отвърна Шепард.
— Но вие си имате Библия!
— Разбира се. Само че точно в момента съпругата ми се моли и аз не бих искал да я безпокоя.
За миг Девлин се поколеба дали да не извади скрития документ, но обгореният лист със сигурност нямаше да убегне от вниманието на тъмничаря, а и така или иначе, капеланът беше заобиколен от затворници, къде щеше да го дене?
— Какво точно търсите? — попита той. — Конкретен стих или…
— Каква е тази свидливост у един свещеник? — подхвърли сприхаво Шепард. — Искам просто да я разлистя, за бога! Нима ще ми откажете?
Девлин се принуди да отстъпи. Тъмничарят му благодари и отнесе Библията в личните си покои.
Проповедта за ползата от отдаденото редене на молитви по своеобразен начин се оказа изключително уместна за последвалия половин час, тъй като мислите на капелана постоянно се връщаха — в едва ли не ритуален кръговрат — към кабинета на тъмничаря Шепард, където той сигурно седеше на бюрото и разлистваше с големите си бели длани страниците на Писанието. На Девлин и през ум не му минаваше, че Шепард може да е узнал за скрития вътре документ, тъй като не беше подозрителен по природа и за разлика от мнозина не намираше радост в мисълта, че е бил предаден. Докато минутите се влачеха едва-едва, той се молеше тъмничарят да ограничи четенето си до Стария завет и да не стигне до акта за дарение. Съзнаваше, че вярата на Шепард е по-скоро с непоклатимия характер на вярата на пророците от Левит, и заради това се осмеляваше да се надява, че тъмничарят ще се насочи към Петокнижието, Царствата и Паралипоменон. Много малко вероятно беше да харесва по-късните пророци… Само че Евангелията бяха обичайното четиво, особено за неделя, и въпреки предпочитанията си Шепард най-вероятно щеше да посегне към тях, а в такъв случай беше почти сигурно, че ще открие пъхнатия в Библията лист.
Най-сетне обсъждането приключи и обзетият от сковаващ страх капелан се сбогува със затворниците. Дежурният му кимна с прозявка за довиждане и Девлин излезе, над затвора се спусна тишина. Той прекоси двора, качи се по стъпалата към къщата на тъмничаря и почука на вратата.
Плътният глас на Шепард го призова да влезе и капеланът се подчини с натежало сърце. Вратата на кабинета беше отворена и още преди да прекрачи прага, Девлин видя, че Библията му лежи отворена на бюрото и отгоре ѝ е сложен обгореният документ.
На днешния ден, 11 октомври 1865 година, господин Емъри Стейнс, родом от Нов Южен Уелс, се разпорежда да бъде изплатена сумата от две хиляди лири на госпожица Анна Уедърел, родом от Нов Южен Уелс. Свидетел: долуподписаният Кросби Уелс.
Читать дальше
