— Не ме разбрахте правилно — отвърна спокойно Девлин. — Имах предвид, че е рядко срещано един мъж да дари наведнъж две хиляди лири на някоя уличница.
Тъмничарят затвори рязко Библията, като скри документа между страниците. Подаде я на капелана и едновременно с това с другата си ръка посегна към писалката, за да покаже, че разговорът е приключил.
— Благодаря ви, че ми заехте Библията си — рече той и се наведе над колоните с цифри в тефтера.
Девлин спря неуверено с Библията в ръка. Крайчецът на обгорелия лист стърчеше от страниците и ги разделяше на две неравни половини.
— А вие какво мислите за това? — попита той. — Какво е вашето мнение?
— За кое? — попита Шепард, без да вдига глава.
— За дарението!
— Предполагам, че сте прав, сигурно е шега или измама.
Тъмничарят забучи пръст в тефтера, за да не загуби докъде е стигнал, и се пресегна да топне писалката в мастилницата.
— О!
— Документът е невалиден, както казахте — добави Шепард и внимателно прокара писеца по ръба на мастилницата.
— Да.
— Свидетелят е мъртъв, а и дарителят най-вероятно също.
— Така е.
— Но ако искате да получите информация от първоизточника, може да отидете довечера в „Скитническа слука“… заедно с останалите богохулници.
— За да говоря с господин Стейнс?
— За да говорите с Анна — отвърна неодобрително тъмничарят. — Извинете ме, отче, чака ме доста работа.
След като Девлин си тръгна, Шепард остави писалката, отиде до библиотечния шкаф, взе оставена там папка и извади от нея гъсто изписан лист: единственото копие от договора с Харалд Нилсен, който беше изготвил преди три седмици и съгласно който търговецът се задължаваше да пази в тайна своето вложение от четиристотин лири. Тъмничарят драсна клечка кибрит по страничната дъска на библиотечката и я поднесе към листа, държеше го за горния ъгъл, докато хартията не се разгоря. Когато пламъците облизаха пръстите му, той го хвърли на пода, а щом хартията се разпадна на крехки тъмни късчета, ги стъпка с върха на обувката си.
После седна отново на бюрото, извади бял лист изпод тефтера, взе писалката и я топна в мастилото. Внимателно с обработен почерк написа:
Дарение от будна съвест
До редактора на „Уест Коуст Таймс“
Уважаеми господине,
Обръщам се към вас в отговор на писмото на господин Алистър Лодърбак, член на Съвета на провинцията, в което той отправя злостни клевети към мен, а по този начин и към всички, с които съм свързан, в това число Обществената комисия на Уестланд, Общинския съвет, губернатора и т.н. Мой дълг е да поправя допуснатите от господин Лодърбак грешки, които не само накърняват благоприличието и почтеността, но изкривяват и фактите.
Вярно е, че строителството на бъдещия затвор в Хокитика е подпомогнато от дарение, направено от наш съгражданин. Господин Харалд Нилсен от „Нилсен и Сие“ дари на Съвета малко повече от четиристотин лири с изискването да бъдат употребени в обществена полза. Тази сума представлява негова комисиона, получена като заплащане за честно и почтено положен труд. Тя наистина е част, както твърди господин Лодърбак, от откритото в дома на господин Кросби Уелс богатство и е законно изплатена на господин Нилсен за свършената от него работа. Осмелявам се обаче да напомня на господин Лодърбак, че от правна гледна точка дарението в никакъв случай не може да бъде разглеждано като „вложение“, тъй като дарението не поражда отношения, каквито съществуват между длъжник и заемодател, или простичко казано, дарението не се връща на дарителя. Дарението на господин Нилсен е добродетелна и щедра проява на милосърдие и господин Лодърбак следва да признае, че при използването на тези пари за строежа на затвора не са нарушени никакви закони и правила.
Позволявам си да изразя убеждението си, че изграждането на обществената инфраструктура е най-съкровеното и неоспоримо доказателство за прогреса, а затворът в Хокитика попада в категорията на обществените заведения във всяко отношение. Ако това обяснение е недостатъчно „прозрачно“ за господин Лодърбак, сърдечно го приканвам да разкрие пред гласоподавателите един умело потулван до този момент факт, а именно, че е поддържал интимна връзка с госпожа Лидия Уелс, вдовицата на Кросби Уелс. Очаквам пълните обяснения на господин Лодърбак по този въпрос.
Искрено ваш
Джордж М. Шепард
18.02.1866 година
Тъмничарят попи мастилото, извади нов лист и преписа цялото писмо, новото копие беше толкова точна реплика на оригинала, че човек дълго можеше да се взира, без да забележи и най-малка разлика. След това сгъна двата листа, запечата ги и ги адресира със старателния си почерк. Щом восъкът засъхна, той позвъни с камбанката да повика госпожа Джордж и я помоли за втори път този ден да отиде да намери куриер. Заповедта му беше незабавно изпълнена.
Читать дальше
