Търговецът потрепери. Откъде Алистър Лодърбак беше узнал за комисионата му? Някой от присъствалите в „Короната“ беше престъпил клетвата си! Може би Балфор? Балфор и Лодърбак бяха близки, а Нилсен никога не беше виждал политика в компанията на някого от останалите. Само че превозвачът нямаше никаква причина да го предаде. Нилсен не му беше сторил нищо лошо. Дали не беше Льовентал? Щом като писмото щеше да се появи в „Таймс“… Но пък Нилсен изобщо не можеше да си представи Льовентал да наруши думата си. Гледаше как Шепард набучва на вилицата късче желирано месо, кисела краставичка и малко от пудинга и изведнъж напълно необяснимо (той изобщо не беше гладен) устата му се изпълни със слюнка.
— С кого сте говорили? — потрети Шепард. — Моля, отбележете си, че търпението ми се изчерпва, за последен път ви питам.
Лапна накамарената хапка, измъкна вилицата от устата си и задъвка.
Нилсен не знаеше какво да отговори. Истината бе, че беше разказал на дванайсет души, на единайсетимата, поканени на съвета в „Короната“, плюс Уолтър Муди. Но как да признае, че е издал тайната на Шепард пред дванайсет души! Дали не беше по-добре да отрече? Ала беше очевидно, че е споделил с някого, щом Лодърбак знаеше! Той се напъна да измисли някакво правдоподобно обяснение.
— Не знам как е станало — измънка отчаяно. — Не знам…
Тъмничарят отново товареше вилицата.
— Вие ли сте отишли при Лодърбак? — попита той, без да отделя поглед от храната. — Или сте се разприказвали пред друг и той му е донесъл?
— През целия си живот не съм разменил повече от пет думи с Лодърбак! — извика възмутено търговецът.
— С кого сте говорили тогава?
Шепард вдигна поглед, приборите клюмнаха в ръцете му.
Нилсен не отговори. Беше се изпотил.
— И вие като златотърсачите отказвате да издадете приятелите си — отбеляза неодобрително Шепард. — Е, явно поне на някого сте верен, господин Нилсен.
Той се залови да довърши вечерята си и на търговеца му се стори, че е минало страшно много време, преди тъмничарят да го погледне отново. Шепард беше облечен в черния си неделен костюм и пешовете на връхната му дреха бяха преметнати от двете страни на стола, така че да не ги измачка, докато се храни. Панталонът с висока талия и жилетката без яка му придаваха мрачен, погребален вид, а широкото шалче на врата — отдавна излязло от мода, отбеляза с известно снизхождение Нилсен, който носеше съвсем тънка вратовръзка и я връзваше хлабаво — още повече подчертаваше строгостта му. Дори и студената му вечеря говореше за сдържаност и простота. Търговецът беше обядвал половин варено пиле, поднесено с пюре от ряпа с масло и обилно полято с бял сос, а покрай ястието беше изпил и половин гарафа хубаво вино.
Някъде в къщата удари часовник. Госпожа Джордж обикаляше от стая в стая. Шепард продължаваше да се храни. Нилсен го чакаше да обере и последния залък в чинията, като се надяваше, че след като приключи, тъмничарят най-сетне ще проговори. Когато стана ясно, че това няма да стане, той вяло се обади:
— И какво възнамерявате да направите?
— Първо — отвърна Шепард, бършейки устни със салфетка, — ще ви освободя от всички задължения покрай строежа на затвора. Не желая услугите на човек, който не държи на думата си.
— Ще ми върнете ли парите?
— Нищо подобно. — Тъмничарят хвърли салфетката в чинията. — Въпросът ви е абсурден, работата е вече започната.
Нилсен преглътна и измънка:
— Разбирам.
— Няма ли да нарушите златотърсаческия си кодекс?
— Няма.
— Изненадвате ме.
— Съжалявам.
Тъмничарят блъсна чинията настрани и поде делово:
— Писмото на господин Лодърбак ще бъде публикувано в утрешния брой на „Таймс“. Разполагам с препис от него.
Едва сега Нилсен видя, че на масата до чинията има отворено писмо. Той пристъпи и протегна ръка.
— Позволявате ли?
Шепард обаче не му обърна внимание.
— В писмото — продължи той, повишил леко глас — не се споменава името ви. Длъжен съм да ви уведомя, че довечера ще пиша на редактора и ще поправя този пропуск. Отговорът ми ще бъде публикуван под изложението на господин Лодърбак.
— Може ли да го прочета? — попита търговецът.
— Ще го прочетете утре във вестника заедно с цял Уестланд.
— Добре. — Нилсен отпусна ръка. — Ясно.
След миг тъмничарят добави:
— Освен ако не искате да споделите нещо с мен.
— Да — отвърна едва-едва търговецът, на гърлото му беше заседнала буца.
— Да?
— Да, искам да споделя.
Читать дальше
