— Много добре — рече той.
— Довечера — уточни госпожа Уелс. — Тук, в „Скитническа слука“. В тази стая. Отваряме врати в седем, сеансът е в девет.
— Довечера — повтори Ах Сук, без да отмества поглед от нея.
— Точно така. И ти ще бъдеш тук. Ще дойдеш. Ще седиш на възглавницата както сега. Съгласен ли си? О, Анна, дали ме разбира? Нищо не може да се прочете на лицето му, като статуя е. Затова мислех да го наречем Живата статуя!
Анна му обясни бавно, че Лидия настоява той да присъства вечерта на среща с Емъри Стейнс. Няколко пъти използва думата „сеанс“ и Ах Сук, който не знаеше какво означава, стигна до извода, че става въпрос за някакво уговорено събрание или среща, на която е поканен и Емъри Стейнс. Той кимна, че е разбрал. След това Анна добави, че го канят да се върне довечера и да седи на възглавница в ъгъла както сега. Щели да присъстват и други. Те щели да седят в кръг, а Емъри Стейнс щял да е в средата на стаята.
— Разбра ли? — попита госпожа Уелс и после се обърна към компаньонката си. — Анна, според теб той разбра ли?
— Да — отвърна Ах Сук и за да я успокои, добави: — Сеанс довечера с Емъри Стейнс.
— Чудесно! — възкликна вдовицата и му се усмихна като на преждевременно развито дете, изрецитирало сонет, с други думи, недоверчиво и със сдържано възхищение. — Уличница в траур и тайнствен азиатец! Идеална комбинация, чак тръпки да те побият! Разбира се, сеансът не идва от Изтока — поясни тя в отговор на зададения преди малко въпрос, — но нали от две седмици насам все ти повтарям, че за тези начинания атмосферата е всичко? Ах Сук ще свърши чудна работа!
Анна сведе очи и подхвърли:
— Трябва да му се плати за това.
Госпожа Уелс я стрелна с леден поглед, но Анна не го забеляза — в следващия миг изражението на вдовицата отново се проясни. Тя нехайно отвърна:
— Разбира се! Първо да видим колко си мисли, че заслужава за тази лесна работа. Хайде, Анна, попитай го, нали си му приятелка!
Анна обясни на Ах Сук, че домакинята е готова да му плати за участието в сеанса довечера. Ах Сук, който така и не беше разбрал, че Емъри Стейнс ще присъства само духом, реши, че предложението е чудесно. Но се усъмни — напълно основателно — и не го скри. Последва абсурден пазарлък и накрая Ах Сук се съгласи по-скоро заради Анна, отколкото заради себе си да получи възнаграждение от един шилинг.
Ах Сук не беше глупак. Даваше си сметка, че не е схванал изцяло за какво точно го канят довечера. Струваше му се странно, задето Анна е наблегнала толкова много, че Емъри Стейнс ще седи в средата на стаята, а останалите ще бъдат подредени в кръг около него, а още по-необяснима му се виждаше готовността на вдовицата да му плати само за да седи на възглавница в ъгъла. В крайна сметка стигна до извода, че явно му е отредена роля в някаква пиеса или постановка (това му предположение беше съвсем близо до истината), и реши, че каквото и унижение да се наложи да изтърпи, то си заслужава, щом ще получи възможност да поговори с господин Стейнс. Затова прие поканата на вдовицата и предложението за заплащане с категоричната увереност, че всичко ще се изясни, когато му дойде времето.
С това преговорите приключиха. Ах Сук се обърна към Анна. Улови погледа ѝ, в очите на уличницата се четеше хладна отстраненост, която той не познаваше. Но дали наистина беше отстраненост? Или той просто не беше свикнал с ясния ѝ взор, незамъглен от плътното було на опиума? Толкова се беше променила. Ако не я познаваше тъй добре, би определил изражението ѝ като високомерно, все едно иска да покаже, че щом вече не е уличница, китаецът седи по-долу от нея.
Ах Сук реши да изтълкува студенината във взора ѝ като знак, че е време да си тръгва, и се надигна от възглавницата. Беше пресметнал, че разполага с достатъчно време да отиде до Кънери и да се върне до залез-слънце, а искаше да осведоми сънародника си Кю Лон, че довечера Емъри Стейнс ще бъде в „Скитническа слука“ на „Гуляйджийска“. Знаеше, че Ах Кю отдавна желае да поговори със Стейнс и да го разпита за златото на „Аврора“, той щеше да се зарадва да научи, че младият мъж е жив.
Ах Сук се поклони на вдовицата, а след това и на Анна. В отговор уличницата направи бърз реверанс, който не издаваше нито копнеж, нито съжаление, и веднага му обърна гръб, за да оправи дантелата върху облегалката на канапето.
— Довечера ще дойдеш пак за сеанса. Тази вечер — рече Лидия Уелс. — В шест часа.
— В шест — повтори той и посочи възглавницата, от която беше станал, за да покаже, че е разбрал.
Читать дальше
