— Ах Сук.
— А, да. Представи си само: азиатец на сеанса!
— Спиритическите сеанси от Изтока ли идват? — попита недоверчиво Анна.
Ах Сук не знаеше какво е „сеанс“, но „азиатец“ му беше ясно и той предположи, че става дума за него и вероятно е причината за грейналата в очите на Лидия алчност. Не можеше да си обясни как така тя не е мръднала и на йота за повече от десетилетие, след като Анна само за месец беше станала друга жена. Сведе поглед към впитите в китката му пръсти и изненадано забеляза златна халка. Посочи пръстена и каза:
— Госпожа Карвър.
Тя се усмихна още по-широко и подхвърли:
— От него ще излезе истински прорицател. Виж как познава!
— Защо я наричаш „госпожа Карвър“? — попита объркано Анна.
— Жена на Карвър — отвърна Ах Сук, с което не ѝ помогна особено.
— Смята, че сте съпруга на Карвър! — възкликна Анна.
— Или по-скоро предполага — отвърна госпожа Уелс и се обърна към него. — Не съм госпожа Карвър. Съпругът ми е мъртъв. Сега съм вдовица.
— Не госпожа Карвър?
— Госпожа Уелс.
Ах Сук се ококори.
— Госпожа Уелс…
— По-добре, че не знае английски — заяви доволно вдовицата.
— Няма да се разсейва с глупости. Ще стои като истукан. Какъв красавец! Ще свърши чудесна работа!
— Но той познава Карвър — възрази Анна.
— Естествено — отвърна надменно госпожа Уелс. — Капитан Карвър поддържа тесни връзки с азиатците. Предполагам, че са имали вземане-даване тук, в Хокитика. Ела в салона, Ах Сук. — Тя го побутна леко. — Хайде, ела. За малко. Не се противи, няма да те изям. Влез.
— Франсис Карвър в Гуанджоу? — попита Ах Сук.
— Да, в Кантон — отговори тя, като погрешно изтълкува въпроса му. — Капитан Карвър е живял дълги години в Кантон. Хайде, влизай. — Вдовицата придърпа китаеца в салона и посочи ъгъла.
— Ти ще седиш на възглавница там и ще наблюдаваш присъстващите. Ще придадеш мрачна атмосфера на сеанса. Може да те наречем Източния оракул или Живата статуя от Изтока… Или по-добре Духа на предците? Кое ти харесва повече, Анна, Оракула или Статуята?
Анна не изрази предпочитание. Досещаше се, че Лидия Уелс и Ах Сук са стари познати и по някакъв начин познанството им е свързано с Франсис Карвър, както и че вдовицата не желае да говори за това. Но тъй като знаеше, че няма смисъл да настоява за обяснения, попита:
— И за какво ни е?
— Ще наблюдава!
— С каква цел?
Госпожа Уелс нетърпеливо размаха ръка.
— Не видя ли представлението в „Уелският принц“? Има ли нещо източно, билетите се разграбват.
— Само че той е отдавна в Хокитика — възрази Анна. — Ще го познаят.
— Теб също те познават — изтъкна госпожа Уелс. — Това няма никакво значение.
— Хм, не съм сигурна.
— Анна Уедърел! — извика вдовицата с престорено раздразнение. — Помниш ли, когато миналия четвъртък предложих да закачим репродукция на Магьосника 9 9 Една от основните карти в таро. — Б.пр.
горе на стълбите и ти не се съгласи, защото било тъмно и нямало да се вижда, а когато все пак я сложих, стана ясно, че светлината пада точно върху нея, както аз твърдях?
— Да.
— Е, значи ще ме слушаш — засмя се госпожа Уелс.
Ах Сук не разбра и дума от тази размяна. Той се обърна към Анна и вдигна вежди, за да ѝ покаже, че чака обяснение.
— Довечера ще има сеанс — рече Анна.
Ах Сук поклати глава. Не знаеше какво е сеанс.
— Хайде да пробваме — обади се госпожа Уелс. — Ела, ела в ъгъла. Анна, донеси една възглавница. Или да го сложим на стол? Ще изглежда по-аскетично. Не, по-добре възглавница, ще седне с кръстосани крака. Хайде, ела насам, още малко, още… Точно тук.
Тя бутна Ах Сук на възглавницата и бързо отстъпи няколко крачки, за да го огледа от разстояние. Кимна доволно.
— Чудесно! Виждаш ли, Анна? Добре ли е според теб? Колко е сериозен! Дали да не го помолим да пуши, може би лула или пък цигаре, представи си как над главата му се вие струйка дим… Но пък на мен ми прилошава от пушека.
— Той още не се е съгласил да дойде — напомни Анна.
Забележката като че ли подразни госпожа Уелс, но тя не възрази, а се приближи към китаеца и му се усмихна отвисоко, застанала с ръце на кръста.
— Познаваш ли Емъри Стейнс? — попита тя, като произнесе ясно думите. — Емъри Стейнс. Познаваш ли го?
Ах Сук кимна. Познаваше Емъри Стейнс.
— Довечера ще го повикаме тук — продължи вдовицата. — Ще говорим с него. Емъри Стейнс ще е тук — тя посочи пода с ухаеща на лимон ръка.
Лицето на Ах Сук грейна. Прекрасно: младият златотърсач най-сетне се беше намерил, и то жив! Това беше добра новина.
Читать дальше
