Двамата никога не разговаряха в пушалнята в Кънери, нито когато палеха лампата, нито когато полягаха и чакаха опиумът да се разтопи и да забълбука в чашката. Понякога Анна първо пълнеше лулата на Ах Сук и я държеше в ръката си, докато той поглъщаше дима, вдишваше жадно и постепенно потъваше в приятната омая, а после, щом се събудеше, китаецът я намираше простряна като мъртва, потна, с полепнала по бузата влажна коса. За него беше важно да не се говори при паленето на лулата и той се радваше, че са постигнали това разбирателство, без да се налага да прибягват до думи. Както не биваше да се обсъждат на глас съпружеските отношения в леглото — не само за да не се накърни сакралността на брака, а и по съвсем прозаични причини, — така и ритуалът на лулата беше свещен, неизразим, страшен и едновременно с това възвишен и божествен: свещен заради нечестивостта си и също тъй нечестив заради своята святост. С каква празнична радост двамата чакаха смълчани бучицата да се разтопи и изпълнени с болезнен срам и опиянение, поглъщаха лакомо сладкия мирис, който нахлуваше в ноздрите им, после разбъркваха топилката с иглата, угасяха пламъка, отпускаха се по гръб и вдишваха дима, а той се разнасяше чудодейно из цялото им тяло, до пръстите на ръцете и краката, до корените на косата! И с каква нежност я поглеждаше Ах Сук, когато се събудеха.
Следобеда преди сеанса на вдовицата (беше неделя, госпожа Уелс съзнателно беше решила да отправи това предизвикателство) Ах Сук седеше на слънце на прага, почистваше лулата си, подсвиркваше си през зъби и си мислеше за Анна. Вече час се занимаваше с тази задача и лулата отдавна лъщеше. Ножът му беше изгребал лепкавия червеникав нагар от опиума, дългата цев на мундщука също беше почистена. Но повтарящите се движения бяха в тон с повтарящите се мисли и го успокояваха.
— Ах Кю фат сан ме си а?
В края на просеката стоеше Тон Вей, голобрад млад мъж на трийсетина години. Ах Сук не вдигна глава. Беше дал дума да не говори с никого за събранието в „Короната“ и предшествалите го събития.
Младият мъж обаче продължи да упорства.
— Кео хай май бей ян да гип а?
Ах Сук отново замълча и мърморейки недоволно, сънародникът му се отправи към реката. Без да се помръдва, съдържателят на пушалнята стоя дълго след заминаването му, ала после изведнъж се надигна, изруга и сгъна острието на ножа. Истинско мъчение беше да прекарва дните си в чакане, да мисли за Анна, да се пита какво е станало. Не издържаше повече. Още днес следобед щеше да слезе в Хокитика и да настоява да я види. Щеше да тръгне веднага. Той прибра лулата и инструментите, изправи се и влезе да вземе палтото.
Ах Сук не беше разбрал всичко от разискваното в „Короната“ преди три седмици. Не му бяха помогнали нито сънародникът му Ах Кю, който говореше английски още по-зле от него, нито другите, които избухваха при всяко настояване за пояснения от страна на китайците. Разказът на Балфор беше твърде устремен и изпъстрен с поетични сравнения, за да бъде лесно схванат от чужденец, и затова Ах Сук и Ах Кю си бяха тръгнали от странноприемницата с далече не пълна представа за обсъжданото там.
Най-важните им пропуски бяха следните. Ах Сук не знаеше, че Анна Уедърел се е изнесла от „Скарата“ и вече живее при Лидия Уелс. Също така не знаеше, че Франсис Карвър е капитан на „На добър час“, кораба, заседнал в плитчините на Хокитика. След съвета в „Короната“, приключил малко след полунощ, Ах Сук не беше последвал останалите, които се бяха втурнали към брега, чуждите неблагополучия не го интересуваха, а и не обичаше да обикаля по тъмно из улиците на града. Вместо това се беше върнал в Кънери и оттогава не беше излизал оттам. Затова все още смяташе, че преди около месец Франсис Карвър е отплавал за Кантон и ще мине доста време, преди да се появи отново в Хокитика. Томас Балфор, който беше забравил, че го е подлъгал с това невярно предположение, не се беше сетил да поправи грешката си.
Когато камбаните удариха три и половина, Ах Сук се изкачваше по стъпалата на верандата в „Скарата“. Вътре поиска да го заведат при Анна Уедърел, като произнесе името ѝ тежко и с нескрито задоволство, все едно срещата им е била насрочена преди месеци. Извади от джоба един шилинг, за да покаже, че е готов да си плати за удоволствието да поговори с уличницата, и след това се поклони почтително. Помнеше Едгар Клинч от тайния съвет в „Короната“ и тогава той му се беше сторил порядъчен и разумен мъж.
Читать дальше
