Делото се гледаше на английски и изправеният на подсъдимата скамейка Ах Сук не разбираше абсолютно нищо. След няколко часа речи и заклевания той видя смаян, че вкарват в залата Франсис Карвър, окован в белезници. Ах Сук се зачуди защо само този свидетел е с белезници. Докато капитанът приближаваше, той се изправи и му извика на китайски. Погледите им се срещнаха и във внезапно възцарилата се тишина Ах Сук тържествено се зарече да отмъсти за смъртта на баща си. Карвър не издържа взора му и позорно сведе глава.
Ах Сук научи много по-късно какво се е случило на процеса. Мъжът, в чието убийство беше обвинен, се казваше Джереми Шепард, а зъбатата жена, която се беше грижила за Ах Сук, беше съпругата му Маргарет. Червенокосата беше Лидия Грийнуей, собственичка на бордея на пристанището, наречен „Белият кон“. В съдебната зала Ах Сук не знаеше имената на никого и чак след като беше оправдан, плати на един китайски търговец да му преведе отпечатания във вестника материал за процеса, който благодарение на сензационния си развой беше описан в три колони, заемащи почти цяла страница.
Според „Сидни Хералд“ обвинението се опираше на три точки: първо, Ах Сук е имал зъб на Джереми Шепард, тъй като седмица по-рано последният го е пребил почти до смърт, второ, миг след изстрелите Ах Сук е бил видян да се отдалечава тичешком от „Белият кон“, което, естествено, го превръщаше в най-вероятния заподозрян, и трето, на китайците не може да се има вяра, тъй като по природа са злобни и отмъстителни.
Защитата, която трябваше да отхвърли тези обвинения, беше доста вяла. Адвокатът твърдеше, че е малко вероятно дребният Ах Сук да е успял да се доближи до Шепард и да опре пистолет в слепоочието му, и заради това не бивало да се изключва възможността за самоубийство. Прокурорът го прекъсна и заяви, че според показанията на приятелите на мъртвия характерът на Джереми Шепард изобщо не допускал мисълта за самоубийство, на което защитникът отговори, че едва ли има човек на този свят, който да е напълно неспособен да посегне на живота си, и веднага беше остро порицан от съдията. Адвокатът помоли съдията за извинение и приключи пледоарията си с предположението, че Сук Яншън е избягал от „Белият кон“ от уплаха заради произведения пистолетен изстрел. След като той седна, прокурорът дори не се опита да скрие насмешливата си усмивка, а съдията въздъхна тежко.
Прокурорът призова като последен свидетел Маргарет Шепард, вдовицата на убития, и нейните показания доведоха до внезапен обрат. Застанала на свидетелската скамейка, госпожа Шепард категорично отказа да следва линията на обвинението и настоя, че Сук Яншън не е убиецът на съпруга ѝ. Била сигурна, тъй като била видяла как той се самоубива.
Това смайващо признание предизвика суматоха в залата и съдията на няколко пъти призова да се въдвори ред. Тогава на Ах Сук, който се запозна с тези подробности впоследствие, и през ум не му беше минало, че жената рискува сигурността си, за да спаси живота му. След като съдията позволи разпитът на Маргарет Шепард да продължи, прокурорът я попита защо досега е скривала тези важни сведения, на което тя отговори, че е живяла в страх от съпруга си, който я е насилвал всекидневно и го знаели всички. Била с прекършен дух и едва намерила смелост да изрече истината на глас. След това убедително изявление процесът беше прекратен. Съдията беше принуден да оправдае Ах Сук по обвинението в убийство и да го освободи. В решението беше записано, че Джереми Шепард, Бог да го прости — макар че това беше твърде малко вероятно поне според учението на църквата, — се е самоубил.
След като го освободиха от затвора, Ах Сук веднага се захвана да търси сведения за Карвър и изненадано научи, че при една рутинна проверка преди няколко седмици „Палмерстън“ е бил задържан в пристанището на Сидни. На капитана били повдигнати обвинения в контрабанда, нарушаване на митническите разпоредби и опит за измама, тъй като според доклада на морската полиция в трюма на кораба били намерени шестнайсет полумъртви от глад млади жени от Гуанджоу. „Палмерстън“ бил задържан, жените били изпратени обратно в Китай, а компанията „Дент и Сие“ официално се отрекла от Карвър. Той бил осъден на десет години каторга на остров Кокату, като присъдата незабавно влязла в сила.
На Ах Сук не му оставаше друго, освен да чака врагът му да излезе на свобода. Той замина за Виктория и стана златотърсач, понаучи английски, преживя какво ли не, но мечтата му да отмъсти за убийството на баща си не повехна. През юли 1864 година изпрати до остров Кокату запитване с молба да го известят къде е отишъл Карвър след освобождаването си. Три месеца по-късно получи отговор, в който се казваше, че бившият затворник е отплавал за Дънидин, Нова Зеландия, с парахода „Спарта“. Ах Сук веднага замина за там, но в Дънидин следата внезапно изчезна. Издирванията му удариха на камък. Накрая той се призна за победен и сложи край на търсенето. Плати такса за право на добив на злато и си купи еднопосочен билет за Западния бряг, където осем месеца по-късно случайно попадна на Карвър: застанал на улицата с нов белег на лицето и с наедряло тяло, капитанът броеше монети в ръката на Теру Тафарей.
Читать дальше
