— Какво толкова, че е посочила бащата едва след смъртта на детето? — попита с дрезгав глас Клинч. — И уличниците имат някаква представа за почтеност, не разкриват с кого са лягали.
— Сигурно си прав — отвърна миролюбиво Льовентал. — Да не говорим повече за това.
Ф
— Господин Уолтър Муди, госпожа Лидия Уелс — представи ги един на друг Гаскоан. — Господин Муди пристига в Хокитика от Шотландия, за да натрупа състояние. Госпожа Уелс, както знаете, господин Муди, е собственичка на това заведение и е пламенен почитател на духовното.
Лидия направи красив реверанс, Муди се поклони почтително, макар и не много ниско. Обсипа я със задължителните комплименти, благодари ѝ надълго и нашироко за празненството и похвали обновената странноприемница. Колкото и да се стараеше обаче, поздравленията му звучаха насилени, погледнеше ли я, веднага се сещаше за Лодърбак и за Кросби Уелс.
Когато той приключи, тя попита:
— Проявявате ли интерес към окултното, господин Муди?
Нямаше как да отговори искрено, без да я засегне, и затова след кратко мълчание рече:
— Все още има много неща, които са загадка за мен, госпожо Уелс, ала смея да твърдя, че съм любознателен човек, и доколкото проявявам интерес към това, което засега не знам, то е с цел да го опозная, или, да се изразя по-ясно, да направя тъй, че да ми се изясни.
— Ловко боравите с езика, забелязвам — отвърна вдовицата. — Какво означава за вас, господин Муди, „да опознаете“? По начина ви на изразяване си личи, че придавате голямо значение на знанието.
Той се усмихна.
— Бих казал, че да опознаеш нещо, е да си го огледал от всички страни.
— Да си го огледал от всички страни — повтори домакинята.
— Но признавам, че ме хващате неподготвен, не съм имал възможност да обмисля тази дефиниция и не бих искал да ми я цитирате, поне докато не поразсъждавам на спокойствие как бих могъл да я защитя.
— Да — кимна тя, — дефиницията ви не е много добра. Толкова изключения има от вашето правило! Как бихте могли да огледате от всички страни един дух, да речем? Това е немислимо!
Муди отново се поклони сковано.
— Права сте, че е изключение, госпожо Уелс. Боя се обаче, че според мен духовете са напълно непознаваеми — не само за мен, а за всеки от нас, — и определено не смятам, че един дух може да бъде видян. Не желая да омаловажавам ни най-малко дарбите ви, но истината е, че не вярвам в духове, категорично.
— И все пак се опитахте да се сдобиете с билет за сеанса тази вечер — изтъкна вдовицата.
— Любопитството ми беше предизвикано.
— От духа, с който ще се опитаме да се свържем ли?
— Господин Стейнс? — Муди сви рамене. — Не го познавам.
Пристигнах в Хокитика половин месец след изчезването му. Но оттогава много съм слушал за него.
— Господин Гаскоан спомена, че сте дошли тук да натрупате състояние.
— Да, надявам се.
— И как ще го постигнете?
— С труд и добро планиране, предполагам.
— Има мнозина богати мъже, които почти не работят и изобщо не планират.
— Те са късметлии.
— А вие не желаете ли също да бъдете късметлия?
— Аз желая да мога да кажа, че съм заслужил съдбата си — отговори предпазливо той. — Късметът по своята същност е незаслужен.
— Колко благороден отговор.
— И искрен, надявам се.
— Аха, стигаме до въпроса за истината.
Гаскоан, който не отместваше очи от Лидия Уелс, се обади:
— Виждаш ли колко бързо щрака умът ѝ? Ей сега ще скочи и ще те разпердушини. Подготви се.
— Не знам как да се подготвя да бъда разпердушинен — отвърна Муди.
Секретарят на съда беше прав. Вдовицата вирна брадичка и попита:
— Религиозен ли сте, господин Муди?
— Аз съм човек на философията. Тези страни на религията, които могат да бъдат определени като философски, ме вълнуват дълбоко, останалите — не.
— Разбирам. Боя се, че при мен е точно обратното: само тези философии, които могат да бъдат определени като религиозни, представляват някакъв интерес за мен.
Гаскоан избухна в смях.
— Браво — възкликна той, размахал пръст, — това беше много добро!
Острият ум на вдовицата допадаше на Муди, но той не беше готов да ѝ отстъпи първенството.
— Явно ни свързват малко неща, госпожо Уелс — рече. — Надявам се, че липсата на общи интереси няма да се окаже пречка за приятелството ни.
— На различно мнение сме за съществуването на духовете, това вече го установихме — отвърна тя. — Позволете ми обаче да ви попитам друго. Какво ще кажете за душата, живата душа? Смятате ли, щом не можете да „познаете“ мъртвеца, че можете да „познаете“ някой жив човек?
Читать дальше
