— Ще има ли възнаграждение за залавянето му?
— Не споменавайте за възнаграждение, но ако някой попита, не отричайте.
Младият мъж вирна брадичка.
— Това означава ли, че ме упълномощавате да действам като ваш заместник?
Тъмничарят помисли малко и каза:
— Означава, че ако откриете Джони Сук и успеете да го задържите, без да предизвикате суматоха, няма да придирям как точно сте го направили. Това е.
— Разбирам, господине.
— И още нещо — обади се Шепард. — Познавате ли Франсис Карвър?
— Онзи с белега на лицето ли?
— Да. Искам да му предадете съобщение от мен. Ще го намерите в „Палас“.
— И какво да му кажа, господине?
— Това, което споделихте с мен. И го предупредете да е нащрек.
Евърард го погледна унило.
— Значи той ще е вашият заместник, така ли?
— Нямам заместник — отвърна Шепард. — Вървете. Ще говорим после.
— Добре.
Хванал пречките на портата, тъмничарят го изпрати с поглед. После се провикна:
— Господин Евърард!
Младият мъж спря и се обърна.
— Да?
— Искате ли да служите на закона?
Онзи се поободри.
— Надявам се, че някой ден ще стане и това, господине.
— Добрите служители на закона не се нуждаят от значка, за да го прилагат — рече Шепард, взрян строго в него през решетките. — Не го забравяйте.
Ф
Според съда двата месеца, изминали от изчезването на Емъри Стейнс, бяха напълно достатъчен период, за да се отнеме правото му на собственост върху златните находища. Съгласно решението, влязло в сила миналия петък, всички участъци и находища, притежавани от господин Стейнс, се изземваха в полза на държавата. И тъй като „Аврора“ беше едно от тях, Кю Лон най-сетне беше освободен от задължението да прахосва усилията си за това изчерпано парче земя. Рано сутринта в понеделник той се отправи към Хокитика да разбере къде ще бъде зачислен и при кого.
Ах Кю не обичаше да ходи в кантората на компанията, тъй като там винаги се държаха нелюбезно с него и го караха да чака. Той обаче понасяше стоически подигравките на служителите и се преструваше, че не забелязва как младшите чиновници го обстрелват с топчета от засъхнали сополи и хартия и запушват демонстративно носовете си, когато минават покрай него. След дълго висене отпред го поканиха да влезе и да обясни по каква работа е дошъл. Последва ново, напълно необяснимо за него чакане и когато най-накрая Ах Кю получи бележка за прехвърлянето си на друг участък в Кънери и стана да си върви, рижият господин Евърард вече се беше върнал в Хокитика и беше разгласил на всеослушание заповедта на Джордж Шепард.
Когато Ах Кю излезе от кантората на компанията на „Калайджийска“, стиснал в ръка хартийката с новото си назначение, зад него се разнесе вик. Той се огледа изненадано и разтревожен, установи, че към него са се затичали двама мъже. Ах Кю извика уплашено и вдигна ръце, ала въпреки това те го повалиха на земята.
— Къде е пистолетът, Джони Сук?
— Къде е пистолетът?
— Виж да не е в пояса му.
Опипаха го набързо, като не спираха да го налагат с юмруци. Единият го срита в ребрата и Ах Кю изпъшка.
— Скрил го е някъде.
— Какво държи? Разрешително за работа ли?
Разписката за новото назначение беше изтръгната от ръката му и след кратък оглед бе захвърлена.
— И сега какво?
— Говори, Джони Сук!
— Ах Кю — рече той.
— А, значи си можел да говориш!
— Говори на английски или по-добре не си отваряй устата!
Още един ритник в ребрата. Ах Кю простена и се сви.
— Май не е този — обади се единият.
— Какво значение има? — отвърна другият. — Нали е китаец? И той вони.
— Но няма пистолет — изтъкна първият.
— Ще ни каже къде да намерим Сук. Жълтите са преплетени като черва.
Ах Кю получи нов ритник, този път в задника, върхът на ботуша го уцели в опашката и болката се пренесе през гръбнака му чак до челюстта.
— Познаваш ли Джони Сук?
— Познаваш ли Джони Сук?
— Виждал ли си го?
— Искаме да поговорим с Джони Сук.
Ах Кю изпъшка. Опита да се надигне, подпря се на ръце, но не издържа и се свлече отново.
— Няма да го издаде — отбеляза единият.
— Чакай. Дръпни се малко.
Другият отстъпи няколко крачки и се засили като борец, който иска да смаже противника си. Ах Кю усети приближаването му в последния момент и се претърколи към него, за да смекчи удара. Болката в гърдите му беше нетърпима. Той можеше да диша само с най-горната част на дробовете си. Мъжете се смееха. Гласовете им долитаха до него като неясно бучене.
Читать дальше
