Ах Кю кимна.
— Прибирай се в Кънери — заповяда накрая Манъринг и се върна в кафенето.
В която капеланът губи самообладание, а вдовицата губи битка.
— Кой ни е дошъл на гости? — попита Лидия Уелс. — Свещеник?
Тя стоеше на прага, подсмихваше се и придърпваше от пръстите си ръкавицата, за да я свали — Анна и Девлин се взираха в нея онемели от ужас, сякаш бяха хванати в позорен акт на съвкупление, макар че уличницата беше до прозореца, все още притиснала длан към гърдите си, а Девлин седеше на канапето. Той скочи рязко и се изчерви до коренчетата на косата си.
— Боже мой — продължи Лидия Уелс и измъкна снежнобялата си ръчица, после пъхна ръкавицата под мишница, за да свали другата. — Какви агънца!
— Добро утро, госпожо Уелс — рече Девлин, най-сетне развързал езика си. — Казвам се Кауъл Девлин. Аз съм капеланът на новия затвор.
— Очарователно представяне — отбеляза вдовицата. — И какво правите в дома ми?
— Ами… водехме богословски спор. И пиехме чай.
— Май сте забравили чая.
— Още се запарва — обади се Анна.
— Добре — кимна Лидия Уелс, без да си прави труда да погледне чайника. — В такъв случай пристигам точно навреме! Анна, иди донеси още една чаша. Ще се присъединя към вас. Обичам богословските спорове.
Анна кимна, хвърли отчаян поглед към капелана и излезе с наведена глава.
— Госпожо Уелс — прошепна Девлин, когато стъпките на Анна заглъхнаха в коридора, — ще ми позволите ли да ви задам един навярно странен въпрос, докато сме сами?
Лидия Уелс се усмихна.
— Изкарвам си прехраната с отговори на странни въпроси, а и точно вие би трябвало да сте напълно наясно, че в никакъв случай не сме сами.
— Да, да — измърмори смутено той. — И все пак… Исках да ви питам, госпожица Уедърел може ли да чете?
Вдовицата вдигна вежди.
— Въпросът ви наистина е странен, макар и отговорът му да е съвсем близо до ума. Чудя се какво ви е накарало да го зададете.
Анна се върна с чашка и чинийка и ги сложи до другите на подноса.
— И какъв е отговорът? — попита тихо Девлин.
— Анна, днес ти ще си домакинята, налей чая — извика звънко Лидия Уелс. — Отче, седнете моля. Заповядайте. Колко е приятно да пиеш чай със свещеник! Човек се чувства тъй благовъзпитан. Да, може и за мен една бисквита, както и захар.
Капеланът я изчака да се настани и също седна.
— Отговорът, доколкото знам, е отрицателен — продължи вдовицата. — Но сега и аз бих искала да ви задам един необичаен въпрос. Когато Божи служител изрече неистина, това не е ли също лъжа?
Той се сепна.
— Не виждам уместността на въпроса.
— Не сте честен, отче. Аз ви отговорих, без да любопитствам защо ме питате, нима не заслужавам същата любезност?
— А какъв беше въпросът? — попита Анна, като местеше поглед от единия към другия, но не получи отговор.
— Не е ли също лъжа, питам — повтори госпожа Уелс, — когато е изречена от един Божи служител?
Девлин въздъхна.
— Би било голям грях, ако той използва положението си, за да причини някому зло. Ако неистината не е свързана с неговата служба, не би имало значение. Всички сме равни пред Бога.
— Аха — кимна вдовицата. — Благодаря. И така. Преди малко казахте, отче, че сте разговаряли по богословски въпроси. Бихте ли ме запознали с естеството на спора си?
Той се изчерви още повече. Отвори уста, ала от нея не излезе звук, свещеникът не си беше подготвил алиби.
Анна му се притече на помощ.
— Когато се свестих в затвора, отец Девлин беше до мен. Днес ми каза, че оттогава не е спирал да ме споменава в молитвите си.
— Значи сте разговаряли за молитви? — вдигна вежди Лидия Уелс.
Капеланът се беше посъвзел.
— Не само — отвърна той. — Обсъждахме и проявленията на височайша милост и неочакваните дарове.
— Изключително интересно — заяви вдовицата. — Нима имате навика, отче, да се отбивате при млади жени, когато техните попечители не са у дома, за да обсъждате насаме богословски въпроси?
Девлин се засегна от обвинението.
— Трудно може да се приеме, че вие сте попечителка на госпожица Уедърел — възрази той. — Тя е живяла тук сама месеци, преди да пристигнете в Хокитика, каква е тази внезапна нужда от попечител?
— Твърде голяма, струва ми се, предвид степента, в която с госпожица Уедърел е било злоупотребявано в този град.
— Използваното от вас минало време ме озадачава, госпожо Уелс. Да не би да намеквате, че с нея вече не се злоупотребява?
Читать дальше
