Хокитика, 25 февруари 1866 година
Господа,
Пиша ви, за да ви уведомя с прискърбие за корабокрушението на платнохода „На добър час“ — чийто капитан бях — в плитчините на Хокитика. Собственикът на кораба, господин Кросби Ф. Уелс, почина неотдавна и аз уреждам от негово име разчистването на останките. Разбрах, че при покупката на „На добър час“ господин Кросби Ф. Уелс е наследил съществуващите полици от предишния собственик А. Лодърбак, член на „Гарити Груп“, и следователно „На добър час“ разполага с полица за закрила и обезщетение в горепосоченото дружество. Бих искал да изтегля внесените от господин Лодърбак суми, за да се погрижа за изваждането на корпуса на сушата. Прилагам документи за всички направени разходи, договора за продажба, разписки, цени и т.н.
Ваш
Франсис У. Р. Карвър
Гаскоан смръщи чело. Какво целеше Карвър? Кросби Уелс със сигурност не беше собственик на „На добър час“, самият Карвър беше купил кораба под името Уелс. Секретарят на съда разрови останалите документи, които очевидно бяха изпратени от капитана като доказателство за основателността на иска му. Мярна писмо от капитана на пристанището, отчет за всички направени разходи, всевъзможни разписки и свидетелства, докато накрая, в дъното на купчинката, намери екземпляр — навярно екземпляра на Карвър — от договора за продажба на „На добър час“. Извади го и внимателно се вгледа в подписа. Договорът беше подписан от Франсис Уелс! Какви ги вършеше Карвър? Само че, като се вгледа още веднъж, Гаскоан забеляза, че голямата завъртулка преди Ф-то може да се приеме за К… Да! Имаше дори и точица, все едно капнало мастило, между К-то и Ф-то. Колкото повече се взираше, толкова по-ясна му ставаше двусмислеността на подписа, Карвър нарочно беше избрал това име. Той поклати глава и неволно се засмя на глас.
— Какво? — вдигна глава Бърк.
— А, нищо — отвърна Гаскоан.
— На какво се смееш? Кажи, да се посмея и аз.
— Не, не се смея, възхищавам се.
— Възхищаваш се? На какво?
— На една майсторски свършена работа — отвърна секретарят на съда.
Прибра документите в плика и се изправи, възнамеряваше веднага да занесе писмото на Джон Хинчър Гарити в банката, но в същия миг вратата на залата се отвори и влезе Алистър Лодърбак, следван по петите от Джок и Огъстъс Смит.
— Аха! — извика политикът, като забеляза плика в ръката му. — Пристигам точно навреме. И аз получих сутринта писмо от Гарити. Станало е някакво недоразумение и съм тук да го разрешим.
— Господин Лодърбак, предполагам — рече хладно Гаскоан.
— Искам да разговарям със съдията — заяви Лодърбак. — Въпросът е неотложен.
— В момента съдията обядва.
— Къде?
— Боя се, че не зная. Следобед отваряме врати в два часа, заповядайте тогава. Извинете, господа.
Французинът се поклони и понечи да се отправи към вратата.
— Стойте! — спря го Лодърбак. — Къде сте тръгнали с това писмо?
— Отивам в банката — отвърна Гаскоан, който не понасяше грубото свойско държание на политика. — Упълномощен съм от господин Гарити да извърша плащане от негово име. Извинете.
Той отново му обърна гръб.
— Стойте! — извика Лодърбак. — Почакайте малко. Именно по този въпрос идвам при съдията, не бива да ходите в банката, докато не ме изслушате!
Гаскоан го изгледа студено. Политикът като че ли съжали, че не е подходил както трябва, и добави:
— Поне ме изслушайте, моля. Как се казвате?
— Гаскоан.
— Гаскоан ли? Значи сте французин?
Лодърбак протегна ръка и секретарят на съда я стисна.
— Ще разговарям с вас тогава — продължи Лодърбак. — Щом съдията го няма.
— Предполагам, че е по-добре разговорът ни да е насаме — предложи Гаскоан все така студено.
— Да, наистина. — Политикът се обърна към двамата си помощници. — Изчакайте ме тук. Няма да се бавя повече от десет минути.
Гаскоан го въведе в кабинета на съдията и затвори вратата. Настаниха се на креслата пред бюрото.
— И така, господин Гаскоан — поде веднага Лодърбак, приведен напред, — ето я цялата история. Тази работа е мошеничество. Не съм продавал „На добър час“ на Кросби Уелс. Продадох го на човек, който твърдеше, че се казва Франсис Уелс. После стана ясно, че това не е истинското му име. Става дума за Франсис Карвър. Той ми се представи под името Франсис Уелс и аз му продадох кораба. Виждате, че е със същото малко име, само фамилията е друга. Но е подписал договора за продажба с фалшиво име, а това е престъпление!
— Да видим дали съм разбрал правилно — рече уж изненадан Гаскоан. — Франсис Карвър твърди, че „На добър час“ е закупен от Кросби Уелс, а според вас това е лъжа.
Читать дальше
