Затова, щом станеше дума за Анна и някой, било то Гаскоан, Клинч, Манъринг или Причард, изразеше възхищението си от нея като уличница, Муди се стараеше да прикрие невежеството си. Навременно подхвърляните от него вмятания „разбира се“, „естествено“ и „несъмнено“, съчетани със скованото му отношение при всяко споменаване на името на Анна, само подсказваха на другите, че той се притеснява от оголените истини на човешката природа и че предпочита като повечето мъже с по-високо обществено положение да не разгласява плътските си дела. Няма как да не отбележим: една от големите положителни страни на дискретността е, че тя може да прикрива непознаването и на най-елементарните неща от действителността, а Уолтър Муди беше изключително дискретен. Истината бе, че той не беше разменил и дума с жена със занаята и опита на Анна Уедърел и дори не знаеше как да заговори някоя уличница, ако му се отдадеше случай.
— Също така — обади се той — трябва да отбележим като положителен и факта, че сандъкът на госпожица Уедърел не я последва в „Скитническа слука“.
— Така ли? — попита изненадано Гаскоан.
— Да. Пълните с оловни тежести рокли са в „Скарата“ заедно с лулата ѝ, лампата и всички други дреболии, тя още не е изпратила човек да ги прибере.
— И господин Клинч не е повдигнал въпроса пред нея?
— Не е — потвърди Муди. — Това е ободрително според мен. Каквато и роля да е играла госпожица Уедърел в изчезването на господин Стейнс и каквато и роля да играе в нелепия сеанс довечера, поне можем да сме сигурни, че тя не се доверява напълно на госпожа Уелс. И това ми вдъхва надежда.
Той се огледа за келнера, тъй като Гаскоан най-сетне беше приключил с обяда, а Муди искаше да плати колкото се може по-бързо и да се върне в „Короната“ да отвори сандъка си.
— Нямаш търпение да тръгнеш — отбеляза секретарят на съда, като бършеше устни със салфетката.
— Прощавай, не исках да те обидя. Не ми е дотегнала компанията ти, но нямам търпение да си видя вещите. Не съм сменял сакото си от седмици и все още не знам до каква степен водата е повредила сандъка. Възможно е всичките ми дрехи и документи да се окажат унищожени.
— Какво чакаме тогава? Да вървим! — възкликна Гаскоан, за когото това обяснение беше напълно разбираемо, а и пропъждаше опасенията му.
Дълбоко в себе си той все се боеше, че другите го намират за отегчителен, и страшно се притесняваше, ако някой от събеседниците му проявеше нетърпение. Настоя да плати сметката и отхвърли възраженията на Муди като гувернантка, решила да поглези любимия си питомец, а след това излязоха на оживената и шумна улица, по която тъкмо минаваха група развеселени златотърсачи. Зад тях се разнесе вик, един земемер се приближаваше устремено на кон и крещеше да му направят път, самотната камбана на уеслианската църква удари два следобед. Извисили глас над шума — проскърцваща каруца, плющене на платна, смях, чукане, писклив женски глас, — двамата си пожелаха приятен следобед, стиснаха си сърдечно ръцете и се разделиха.
Малкият Малефик 8 8 Така в астрологията се нарича планетата Марс, за която се смята, че при определени обстоятелства вреди. За голям Малефик, или вредител, се смята Сатурн. — Б.пр.
В която се оспорват някои ключови факти, Франсис Карвър се държи нелюбезно и Льовентал е предизвикан да си развърже езика.
Когато в редакцията на „Уест Коуст Таймс“ се получеше писмо с възбуждащо страстите обвинение, преди да го отпечата, Льовентал винаги правеше опит да се свърже със засегнатата страна. Смяташе за правилно да предупреди охуления, който и да е той, тъй като съдът на общественото мнение в Хокитика беше строг и за една нощ можеше да съсипе нечия репутация, поради тази причина вестникарят предлагаше на всеки, изправен пред подобна заплаха, да напише отговор и да се защити.
Високомерното и доста небрежно откъм доказателства изложение на Алистър Лодърбак за простъпките на тъмничаря Джордж Шепард не правеше изключение от този принцип и след като го прочете от край до край, Льовентал веднага се залови да го препише. Щеше да използва преписа за набора, а оригинала щеше да занесе в лагера да го покаже на тъмничаря Шепард, който със сигурност щеше да пожелае да опровергае повдигнатите обвинения, а все още имаше достатъчно време отговорът му да бъде включен заедно с писмото на политика в понеделнишкия брой на „Таймс“.
Льовентал намръщено подреди принадлежностите си за писане, като размишляваше, че сведенията за личното вложение може да са дошли само от дванайсетимата от „Короната“, което означаваше, че за съжаление, някой беше нарушил клетвата за мълчание. Доколкото знаеше, единственият, който поддържаше връзка с Лодърбак, беше приятелят му Томас Балфор. И затова вестникарят с натежало сърце издърпа чист лист, развинти капачката на писалката и топна писеца в мастилото. Том, помисли си той укорително, Том… Поклати глава и въздъхна.
Читать дальше
