— Знаеш ли — рече той и почука с показалец по нагънатата бележка, — до днес като че ли бях склонен да вярвам, че Стейнс е все още жив. Сигурно е глупаво, но бях напълно убеден, че именно той беше на кораба и че ще го намерят в трюма.
— Да — кимна Гаскоан.
— Но сега излиза, че няма как да е жив. — Той пак почука замислено. — И че е изчезнал завинаги. Непоносимо е да не знаеш какво точно е станало! Какво ли не бих дал, за да присъствам на сеанса на вдовицата довечера!
— Вдовицата няма да е сама. Не забравяй за помощничката ѝ.
Муди поклати глава.
— Не ми се вярва това да е работа на госпожица Уедърел.
— Името ѝ беше във вестника — изтъкна французинът. — И не само името, беше упомената и ролята ѝ в сеанса. Тя ще помага на госпожа Уелс.
— Твърде бързо се е изучила — подхвърли язвително Муди. — Човек няма как да не се усъмни в качеството на обучението или пък в качествата на ученика.
Гаскоан се усмихна.
— Нима занятието на уличницата не е мистерията на мистериите? Току-виж се оказало, че тя се е обучавала цял живот.
Подобни разговори притесняваха Муди.
— Да, може да се каже, че досегашното ѝ занятие е мистерия, доколкото е било скрито под булото на нощта — отвърна той и се поизправи, — но изкуството на жената е родено от природата и не може да бъде сравнявано с призоваване на мъртвите.
— А, сигурен съм, че номерата на двата занаята са в общи линии едни и същи — рече французинът. — Уличницата е майсторка на убеждаването, а гадателката също трябва да е убедителна, за да ѝ повярват. Красотата и самоувереността винаги покоряват околните, независимо при какви обстоятелства се проявяват. Ако помислиш, ще видиш, че ролята на Анна не се е променила кой знае колко, и сега може да я наричаме Магдалина!
— Мария Магдалина не е била гадателка — възрази сковано Муди.
— Да — кимна все тъй усмихнат Гаскоан, — но първа е видяла отворения гроб. И се е заклела, че камъкът е бил отместен. Струва си да се отбележи, че вестта за възнесението е била донесена от жена и че в началото никой не е повярвал на клетвата ѝ.
— Е, довечера Анна Уедърел ще се закълне пред гроба на друг мъж, а ние няма да сме там да не ѝ повярваме.
Той подравни ножа и вилицата да са в една линия, нямаше търпение келнерът да дойде да отнесе празната чиния.
— Поне може да разчитаме на празненството преди това — отвърна секретарят на съда, макар и вече с невесел тон.
Той също беше изключително разочарован, че няма да вземе участие в предстоящото общуване на вдовицата с мъртвите. Изключването му от кръга на посветените беше много по-болезнено за него, отколкото за Муди, понеже Гаскоан смяташе, че като първи приятел на Лидия Уелс в Хокитика му се полага запазено място на сеанса. Само че след следобеда на двайсет и седми януари вдовицата не го беше потърсила нито веднъж и дори отказваше да го приеме в „Скитническа слука“.
Муди все още не беше официално представен на двете жени. Беше ги зърнал да окачват завесите на предните прозорци в бившата странноприемница, тъмните им силуети на фона на стъклото му бяха заприличали на кукли и докато ги гледаше, го прободе необясним копнеж, което беше необичайно за него, понеже той нямаше навика да завижда на жените за тяхната близост, а и истината беше, че не изпитваше кой знае какъв интерес към тях. Но докато минаваше край сенчестата фасада на „Скитническа слука“ и гледаше как телата им мърдат зад изкривяващите ги прозорци, изведнъж съжали, че не може да чуе за какво си говорят. Искаше да разбере защо Анна поаленя, прехапа устни и вдиша длан към бузата си, сякаш да провери дали няма температура, искаше да узнае защо Лидия се усмихва, отупва ръце и излиза, оставяйки Анна да държи накамарените завеси и с набодена с карфици предница на роклята.
— Според мен си прав да се съмняваш, че Анна е замесена в цялата тази работа — продължи Гаскоан. — Когато отворих дума пред нея за Стейнс, останах с впечатлението, че тя го цени изключително високо, дори ми се стори, че малко си е загубила ума по него. А сега по всичко изглежда, че се опитва да изкара пари от смъртта му!
— Няма как да бъдем сигурни до каква степен е замесена госпожица Уедърел. Зависи дали е знаела за скритото в роклите злато и съответно за изнудването на господин Лодърбак.
— Още никой не е потърсил оранжевата рокля — рече секретарят на съда. — Ако Анна е споменала пред вдовицата, че тя е под моето легло, логично е да се допусне, че госпожа Уелс би направила някакъв опит да си я върне.
Читать дальше
