— За това няма никакви доказателства… — поде Лодърбак, но превозвачът го прекъсна.
— Така че какво значение има, ако след смъртта му ги прибере друг? И без това по всяка вероятност произходът им не е чист.
— Какво значение има ли? — избухна Лодърбак. — Въпросът е в принципа, както казах, в принципа! Не можеш да разкриеш едно престъпление, като извършиш друго. Да откраднеш от крадец, пак си е кражба, както и да го увърташ! Не говори глупости!
Значи политикът беше на страната на Кросби Уелс, щом го защитаваше тъй яростно. Това беше любопитно.
— Но така ще получиш желания приют — подхвърли ведро Балфор, все едно обсъждаха някаква дреболия. — Парите няма да бъдат прахосани. Ще се използват за строежа на обществени заведения.
— Не ме интересува дали тъмничарят Шепард прибира парите в джоба си, или строи олтар! — отсече Лодърбак. — Това е само оправдание, с други думи, ти твърдиш, че целта оправдава средствата. Не приемам тази логика.
— И то не какви да е обществени заведения — продължи превозвачът, все едно не го е чул. — Най-сетне ще получиш мечтания приют! Хайде, спомни си разговора ни в „Палас“. Къде може да отиде една жена, как може да започне нов живот и така нататък. И ето на, скоро ще има къде да отиде и да започне нов живот. И то благодарение на Джордж Шепард!
Лодърбак едва се сдържаше. Много добре помнеше какво е проповядвал само преди половин месец за ползата от един такъв приют, но не обичаше да му цитират собствените му думи, освен ако това не се придружаваше от похвала.
— Проявяваш неуважение към мъртвеца — отсече той рязко. — Това е всичко, което мога да кажа по въпроса.
Балфор обаче не се примиряваше тъй лесно.
— Мисля си — възкликна той, сякаш току-що му е хрумнало, — че златото, с което Франсис Карвър ти измъкна „На добър час“ и което е било зашито в подплатата на…
— Какво?
— Не си го виждал никога повече, нали? Изчезнало е безследно. А сега, няма и година по-късно, злато на съвсем същата стойност се озовава в дома на Кросби Уелс. Малко над четири хиляди лири. Може би става дума за същото.
— Възможно е.
— И човек няма как да не се запита как се е озовало там.
— Да, така е — кимна неразговорливо политикът.
Пред „Златният лъв“ двамата се разделиха, Лодърбак очевидно вече не държеше Балфор да остане в Кумара още един ден, тъй като се сбогува набързо и без видимо съжаление.
Превозвачът се отправи към Хокитика в доста неспокойно състояние на духа. Заедно с другите единайсетима от „Короната“ се беше врекъл да пази в тайна споделеното от Нилсен, а сега беше нарушил обещанието си. И то за какво? Какво беше спечелил с престъпването на клетвата? Отвратен от постъпката си, той заби пети в корема на кобилата и продължи в тръс, докато не стигна до река Арахура, там слезе и преведе коня през плитчините, където буйните води се разливаха по пясъка.
Лодърбак не остана навън да изпрати с поглед приятеля си. Наум вече съчиняваше писмото, устните му бяха стиснати съсредоточено, челото му беше сбърчено замислено. Отведе коня в конюшнята, пъхна шест пенса в ръката на конярчето и веднага се качи в стаята си. Затвори вратата, отнесе принадлежностите си за писане до ромбовидното петно светлина под прозореца, примъкна стол, седна и извади празен лист. След кратък размисъл разтърси писалката, наведе се и написа:
Вложение от отвъдното?
До редактора на „Уест Коуст Таймс“
Уважаеми господине,
Настоявам господин Джордж Шепард да публикува във вашето издание списък с имената на лицата, наети за строителството на затвора в Хокитика, и на дружества, както и да посочи кои дейности на кого са възложени, какви суми за какво са отделени, какво е платено и още какви средства са необходими за довършване и благоустрояване на вече изграденото.
Публикуването на тази информация би спомогнало за отстраняване на последиците от тежкото нарушение, допуснато от страна на господин Шепард, а именно че изграждането на затвора в Хокитика е било финансирано чрез лично дарение, направено без знанието на Съвета на провинцията, Обществената комисия на Уестланд, общинската управа и дори на самия дарител, тъй като е станало половин месец след смъртта му! Имам предвид господин Кросби Уелс, за чието имущество беше изписано немалко във вашето издание. По мои сведения дарението — доколкото може да бъде наречено така — е било взето от дома на господин Уелс след смъртта му и впоследствие, без да бъде уведомена обществеността, е било насочено към издигането на новия затвор. Готов съм да поднеса извиненията си, ако твърденията ми се окажат неверни, но междувременно настоявам за незабавно изясняване на случая от страна на господин Шепард.
Читать дальше
