Освен това Балфор се беше зарадвал на внезапно появилия се живец в тона на Лодърбак и на настървеността, с която по-възрастният мъж го притискаше за информация. Не харесваше приятеля си, когато той изпаднеше в униние, и тази рязка промяна му напомни за предишния Лодърбак, Лодърбак от Дънидин, който вървеше наперено като крал и командваше като генерал, който сам беше натрупал състояние и след това го беше удвоил, който се срещаше с премиер-министъра и на когото не би му минало през ума да умолява някого да остане още една нощ в Кумара, за да има с кого да се разтушва в игралния дом. Той състрадаваше на предишния Лодърбак, към когото все още беше силно привързан, и беше поласкан от молбата му да сподели какво знае за начинанието на Шепард.
И затова след дълго мълчание Балфор разкри пред стария си приятел, че строежът на затвора се финансира с част от съкровището, намерено в дома на Кросби Уелс. Не обясни как и защо е станало това и не посочи кой му е подшушнал сведенията. Сподели само, че до вложението се е стигнало по настояване на Джордж Шепард половин месец след смъртта на Кросби Уелс и тъмничарят много държал това да се запази в тайна.
Лодърбак ненапразно беше завършил юридическия факултет: усетеше ли, че му се спестява част от истината, умееше с ловък разпит да изкопчи от събеседника си нужната информация. Първо попита на каква стойност е частта от съкровището и превозвачът отвърна, че инвестицията надхвърля с малко четиристотин лири. Политикът веднага пресметна, че вложението представлява десет процента от общата стойност на намереното в къщата на Уелс, и се поинтересува защо е така, а след като Балфор не отговори, с още по-плашеща бързина предположи, че става дума за комисионата на търговеца.
Балфор се смая от скоростта, с която Лодърбак беше стигнал до тези изводи, и бурно възрази, че Харалд Нилсен е невинен.
Лодърбак се засмя.
— Той се е съгласил! Дал си е комисионата!
— Шепард го е хванал натясно. Нилсен не е виновен. В общи линии е било на ръба на изнудването. Не бива да се шуми около това. Не бива! Заради господин Нилсен.
— Частно вложение в единайсетия час! — възкликна политикът. (Изобщо не го беше грижа за Харалд Нилсен, с когото се беше запознал преди месец в „Звездата“ в Хокитика. Нилсен му бе направил впечатление на провинциален тип, който е свикнал с вярна публика от трима-четирима стари другари и става досадно словоохотлив, щом си пийне, и Лодърбак веднага го беше отписал като самодоволен бърборко, който с нищо не може да му бъде полезен.) Той се изправи на стремената. — Ето това е политиката, Том! Да, това е политиката! Виждаш ли какво се опитва да направи Шепард? Иска да започне строежа на затвора преди изборите и използва частна инвестиция, за да подкара работата. Гледай го ти дявола! Веднага ще пиша за това в „Таймс“, не се тревожи!
Думите му обаче произведоха точно обратния ефект, разтревоженият Балфор бурно възрази и след кратък пазарлък политикът се съгласи да не споменава името на Нилсен.
— Но няма да съм тъй милостив към Джордж Шепард — добави той и отново се засмя.
— Разбирам, че не го искаш за съдия — рече Балфор, чудейки се дали Лодърбак не се домогва до този пост.
— Пет пари не давам за съдийското кресло! — възкликна той. — Важен е принципът, него искам да защитя.
— Кой принцип? — попита превозвачът объркано, явно Лодърбак все пак се интересуваше от поста, щом беше реагирал тъй невъздържано.
— Този човек е крадец! — извика политикът. — Парите принадлежат на Кросби Уелс, жив или мъртъв. Джордж Шепард няма право да се разполага с чуждите пари, както си реши!
Балфор не отговори. До този момент Лодърбак не беше отварял дума за намереното в дома на Уелс съкровище, нито пък беше проявявал интерес каква ще е съдбата му. Не беше споменавал и за правните усложнения около иска на вдовицата. Превозвачът отдаваше мълчанието му на факта, че е замесена Лидия Уелс и че приятелят му още се срамува от позорната случка, накарала го да се раздели с кораба си „На добър час“. Но сега политикът се беше втурнал да защитава Кросби Уелс и явно имаше категорично мнение по въпроса за състоянието му. Балфор го стрелна с очи, после отклони поглед. Дали Лодърбак знаеше, че намереното в дома на Уелс злато е същото, с което е бил изнудван преди година? Любопитството не му даваше мира и той реши да предизвика политика, за да му развърже езика.
— Какво значение има? — попита Балфор нехайно. — Най-вероятно парите са били откраднати, със сигурност не са принадлежали на Кросби Уелс. Как у такъв човек ще попаднат четири хиляди лири? Не е тайна, че Кросби беше непрокопсаник, а от непрокопсаник до крадец разликата не е голяма.
Читать дальше
