— Сигурно. Погледни — Балфор посочи с камшика си едно листо на папрат, още по-къдраво и по-оранжево от предишното. — Каква приятна за окото форма. И как потрепва! Все едно е застинало в движение. Добре казано, а?
Лодърбак обаче не се остави той да отвлече вниманието му с приятната за окото папрат.
— Обзалагам се, че е от хората на губернатора — продължи по нишката на мисълта си за Джордж Шепард. — И доколкото разбрах, е стар приятел на съдията.
— В такъв случай ще си се разберат помежду си.
— Мирише ми на честолюбие. Този затвор… С такава решителност се е захванал с него. И засега се справя много добре, не може да се отрече.
Самият Лодърбак също беше силно честолюбив, а точно най-честолюбивите гледат подозрително на тази черта у другите. Балфор обаче само изсумтя в отговор.
— Какво? — попита Лодърбак.
— Нищо — отвърна превозвачът.
Макар че не беше нищо! Балфор се изпълваше с негодувание винаги когато някой пряко или косвено получеше похвали незаслужено.
— Какво? — повтори политикът. — Защо сумтиш тъй?
— Ами сметни го! — извика Балфор. — Дървесината за бесилката. Желязото за оградата. Камъните за основите. Двайсет майстори на надница.
— И какво?
— Ако това се плаща от бюджета, ще си изям шапката! Парите идват от другаде, от друг източник! Сметни го и ще видиш!
Лодърбак го стрелна с поглед.
— Частно вложение ли? Това ли намекваш?
Балфор вдигна рамене. Много добре знаеше, че Джордж Шепард финансира строителството на затвора с комисионата на Харалд Нилсен от продажбата на имуществото на Кросби Уелс, но на срещата в „Короната“ се беше заклел да го пази в тайна и не искаше да наруши обещанието си.
— Частно вложение ли е? — настоя Лодърбак.
— Виж, дал съм дума, не мога да говоря за това. Не желая да навредя на никого. Но бих те посъветвал на връщане да спреш на Гледка и да поразучиш въпроса. Може и да откриеш нещо.
— Затова ли си тръгваш по-рано? За да избегнеш Шепард? Какво делите с него?
— Не! — възкликна Балфор. — Нищо не делим. Просто ми подшушнаха за строежа.
— Подшушнали са ти? Кой?
— Не мога да кажа.
— Стига, Том! Не се превземай! Говори!
Превозвачът се замисли, погледът му се зарея над долината към надиплените склонове на изток. Конят му беше малко по-дребен от черната кобила на политика и тъй като Балфор беше по-нисък, раменете му бяха на почти две педи под неговите, дори и когато изпънеше снага, както направи сега.
— Ясно се вижда, ако вложиш малко здрав разум — рече той. — Двайсет майстори на строежа наведнъж. Плащане в брой за материалите. Общинските проекти не минават така, знаеш го. Явно Шепард разполага с пари в брой.
— Последно какво е — обади се Лодърбак, — здрав разум или са ти подшушнали?
— Здрав разум!
— Значи не са ти подшушнали?
— Намекнаха ми нещо, ама и без това щях да се досетя — заяви разгорещено Балфор. — Нали това ти казвам, човек и сам може да види какво става.
— В такъв случай защо са го направили?
— Кое?
— Дето са ти подшушнали!
Превозвачът се намръщи.
— Не разбирам какво искаш да кажеш — измърмори той, макар да съзнаваше, че въпросът на Лодърбак е напълно логичен.
— Това, което не се вписва, Том, е, че точно на теб са решили да подшушнат за затвора! Какво общо има „Превозни услуги Балфор“ с държавното финансиране и неговото изразходване? А дори и да е частно вложение, теб това какво ти влиза в работата?
Балфор поклати глава.
— Не си ме разбрал правилно.
— Може да е свързано с някой от затворниците — продължи Лодърбак. — Частно вложение в замяна на…
— Не, не — прекъсна го превозвачът. — Няма такова нещо.
— А какво е тогава?
Балфор не отговори и политикът добави:
— Слушай, ако става дума за частно финансиране, това е важно за кампанията и трябва да го знам. Очевидно Шепард се мъчи да пробута през главата на губернатора идеята си за нов затвор, а на мен това ми намирисва на политически амбиции и искам да знам какви точно са те. Щом е въпрос на здрав разум, защо не ми кажеш какво точно знаеш и ако някой ме попита, ще твърдя, че сам съм го разгадал.
Това предложение се стори съвсем разумно на Балфор. През последния месец топлите му чувства към Лодърбак не се бяха стопили напълно и въпреки породилите се в него съмнения той държеше да запази доброто отношение на политика към себе си. На никого нямаше да навреди, ако споделеше откъде идват парите на Шепард, стига Лодърбак наистина да се престореше, че сам го е разбрал!
Читать дальше
