— Странноприемница? — обади се Льовентал. — Или пансион? Името е достатъчно.
— Нямам адрес — отвърна маорът.
— Добре. — Вестникарят му се притече на помощ. — В такъв случай ще напиша: „Запитвания в редакцията на «Калайджийска».“ Какво ще кажете? Може да се отбиете в края на седмицата да проверите дали някой не ви е търсил.
— Става.
Льовентал очакваше благодарност, но не я получи.
— Добре — рече той студено. — Шест пенса за седмица, десет за две и шилинг и шест пенса за месец. Плаща се предварително, разбира се.
— За седмица.
Тафарей внимателно изтръска съдържанието на кесията в дланта си. Купчинката пенита и фартинги ясно показваше, че спешно се нуждае от работа. От срещата в „Короната“ насам беше изкарал само един сребърен шилинг, спечелен на борба. След като платеше за обявлението, щяха да му останат пари колкото за един оскъден обяд. Като го видя как отброява монетите, вестникарят добави с по-мек глас:
— Ако сте закъсали с парите, господин Тафарей, не е зле да се разходите до брега. На Гибсъновия вълнолом търсят хора. Може и да не сте чули камбаната, биха я преди час. Най-сетне са извадили от водата „На добър час“ и събират работници да свалят товара.
През изминалите три седмици платноходът беше извлечен от два големи влекача в плиткото, там корпусът беше вдигнат на трупи и изтъркалян към брега, а тази сутрин при отлива беше издърпан на сушата от двойка яки коне порода „Клайдсдейл“ с помощта на лебедка. Сега разнебитената грамада лежеше на пясъка и приличаше не толкова на изхвърлено на брега водно създание, колкото на стоварила се от небето летяща твар. Сутринта Льовентал беше минал оттам и му се беше сторило, че корабът е паднал от голяма височина и се е забил в земята. И трите мачти се бяха пречупили в основата и без платната и такелажа „На добър час“ изглеждаше като оскубана птица. Вестникарят се беше спрял да го огледа хубаво, преди да продължи. След като сваляха товара и принадлежностите, корабът щеше да бъде разглобен и гредите и дъските щяха да бъдат продадени на парче за резервни части или за горене.
— Понеже стана дума за това — продължи той, — не е зле някой от нас да е там, докато свалят товара. Да следи за пътния сандък на Том и за това, което господин Муди е видял в трюма. Вие може да сте нашите очи и уши, господин Тафарей. Разполагате с достоверно основание, щом сте останали без пари и се нуждаете от работа. Никой няма да ви разпитва.
Маорът обаче поклати глава. Беше се заклел никога вече, при никакви обстоятелства да няма вземане-даване с Франсис Карвър.
— Не съм общ работник — рече той и остави на тезгяха шест пенса.
— Слезте на брега при „На добър час“ — настоя вестникарят. — Никой няма да ви разпитва. Имате чудесни основания.
Тафарей не обичаше да приема чужди съвети, били те и напълно добронамерени.
— Ще почакам да се появят земемери.
— Може да се наложи да чакате дълго.
Той вдигна рамене.
— Възможно е.
Раздразнението на Льовентал растеше.
— Това не е разумно — рече той. — Предлага ви се възможност да окажете голяма услуга на всички ни, а и на себе си да помогнете. Няма как да присъствате на празненството на вдовицата, без да си платите входа, а няма как да платите, ако кесията ви е празна. Слезте на Гибсъновия вълнолом, поработете здраво един ден и ни направете това добро.
— Не желая да присъствам на празненството.
Льовентал не вярваше на ушите си.
— Защо, по дяволите?
— Нали казахте, че е глупост. Постановка.
За миг се възцари мълчание. После вестникарят попита:
— Знаете ли, че повикаха следовател? Господин Джон Фелоус от полицията в Греймаут. Изпратили са го да разследва случая на Кросби Уелс.
Тафарей вдигна рамене.
— И в момента той преценява — продължи Льовентал — дали е необходимо да се образува процес. Ще изпрати доклада си на съдия от Наказателния съд. Наказателният съд означава убийство, господин Тафарей! Процес за убийство.
— Не съм участвал в никакво убийство — отвърна маорът.
— Да, сигурно, но и двамата знаем, че сте забъркан в това като всички нас. Хайде, не се инатете! Господин Муди е видял нещо в трюма на „На добър час“ и вие имате отличната възможност да откриете какво е било то.
Но Тафарей не се интересуваше какво е видял господин Муди.
— Ще почакам да излезе някоя достойна работа — рече той.
— Може да проявите поне малко вярност.
Тафарей се навъси и троснато отсече:
— Не съм нарушил клетвата си.
Читать дальше
