Той посрещна Тафарей сърдечно.
— Май не съм ви виждал от нощта на потъването на „На добър час“, господин Тафарей. Възможно ли е?
— Да — отвърна безизразно маорът, — бях на север.
Той плъзна поглед по тезгяха: каси с букви, кутии с мастило и препарати за почистване, четки, клещи, чукове, всевъзможни оловни и пиринчени отливки, купа със спаружени ябълки, малко ножче.
— И сега се връщате, така ли?
— Пристигнах днес сутринта.
— В такъв случай мога да позная защо сте дошли.
Тафарей се намръщи.
— Откъде накъде?
— Иска ли питане! Идвате за сеанса на вдовицата! Познах ли?
Маорът, все тъй намръщен, мълчеше. След това подозрително попита:
— Какво е „сеанс“?
Льовентал се усмихна. Остави компаса, прекоси стаята и взе захвърления до мивката съботен брой на вестника.
— Ето. — Разтвори на втора страница и почука с изцапан с мастило показалец върху едно обявление. — Елате! Не на самия сеанс, за него ви трябва билет, а на празненството преди това.
Обявлението заемаше две колони, беше отпечатано с почернен едър шрифт, който вестникарят обикновено пазеше за първата страница и за исторически заглавия, и беше очертано с дебела черна линия. В него се съобщаваше, че тази вечер ще отвори врати „Скитническа слука“, собственост на госпожа Лидия Уелс от Дънидин, вдовица на Кросби Уелс. В чест на това събитие госпожа Уелс, изтъкнат медиум, щяла да проведе първия в историята на Хокитика спиритически сеанс. На него щяла да присъства само отбрана публика, закупила предварително билети на принципа „който свари“, но събитието щяло да бъде предшествано от „духовна беседа на по чашка“ за ценителите, които се призоваваха да пристигнат „без предубеждения“.
Последното предписание навярно не беше толкова лесно изпълнимо, понеже, както се обясняваше във вестника, целта на сеанса била да се улови — благодарение на извънмерно чувствителната госпожа Уелс — определено трептене в духовната енергия и по този начин да се отвори проход между този и отвъдния свят, за да се установи връзка с мъртвите. По отношение на широката категория на мъртвите вдовицата беше изключително точна и категорична в избора си, тя възнамеряваше да призове духа на Емъри Стейнс, който все още не се беше върнал в Хокитика и чието тяло така и не беше открито през изминалите пет седмици.
Лидия Уелс не беше посочила какво ще попита духа на господин Стейнс, но като цяло се смяташе, че ако не друго, тя ще поиска да узнае как е умрял. Всеки уважаващ себе си медиум би потвърдил, че духът на човек, загинал от насилствена смърт, е много по-разговорлив от събратята си, напуснали този свят в покой, а госпожа Уелс, едва ли е нужно да отбелязваме, имаше превисоко мнение за себе си.
— И какво е сеанс? — попита отново Тафарей.
— Една пълна глупост — отвърна с усмивка вестникарят. — Лидия Уелс обяви на всеослушание, че ще установи връзка с духа на Емъри Стейнс, и повече от половината хора в Хакитика ѝ повярваха. Самият сеанс е просто представление. Тя ще изпадне в транс — все едно е получила припадък или я е обладала свръхестествена сила — и след това ще произнесе няколко думи с мъжки глас, ще накара завесите да се размърдат или ще плати на някое момче да се качи на покрива и да викне през комина. Евтина постановка. Разбира се, после всички ще се приберат по домовете си твърдо убедени, че са видели призрак. Та къде казахте, че сте били?
— Маухера — отговори маорът, който продължаваше да се взира намръщено във вестника. — Греймаут.
— Там не са се чули новини за господин Стейнс, предполагам?
— Ни вест, ни кост.
— И тук така. За съжаление, вече губим надежда. Но довечера може да изскочи нещо. Вижда ми се подозрителна увереността на госпожа Уелс, че Стейнс наистина е мъртъв. Щом тя е сигурна в смъртта му, какво ли още знае и откъде го е научила? О, през последния половин месец из града се носят какви ли не истории, господин Тафарей! Не бих пропуснал за нищо на света празненството довечера. Жалко, че не успях да се снабдя с билет за сеанса.
Вдовицата беше решила да ограничи присъстващите на сеанса до седем души — числото седем беше магическо и звучеше мрачно и загадъчно, — а Льовентал, който пристигна в „Скитническа слука“ към девет без петнайсет сутринта, за свое неописуемо съжаление, установи, че и седемте места са вече заети. (От дванайсетимата в „Короната“ само Чарли Фрост и Харалд Нилсен бяха успели да купят билети.) Вестникарят трябваше да се примири наред с мнозина други разочаровани кандидати с насрочената за по-рано „духовна беседа на по чашка“ и да си тръгне преди официалното начало на сеанса. Той се опита да си осигури билет, като предложи двойна цена на седмината щастливци, само че без успех. Фрост и Нилсен отказаха на мига предложението му, като търговецът обеща после да опише събитието до последната подробност, а Фрост помоли Льовентал да му помогне в изработване на стратегия за внимателно наблюдение и следене на случващото се по време на мероприятието.
Читать дальше
