Гаскоан смръщи ядосано вежди.
Муди се обърна към магната.
— Прощавайте, но не ви разбирам. Да не би Магдалина да е средното име на госпожица Уедърел?
— Не, просто така им викат на уличниците — обясни Манъринг.
Муди поклати глава, явно още не му беше ясно.
— Както всяко куче е Шаро, а всяка крава е Детелинка.
— А, да, разбирам — кимна Муди и си помисли, че магнатът е могъл да избере по-щадящи примери, след като самият той печели от занаята на момичетата.
— Навярно — рече замислено Бенямин Льовентал — можем да допуснем със съответното съмнение, разбира се, че мъжът вътре е бил Емъри Стейнс.
— Той беше хлътнал здравата по Анна, това е сигурно — съгласи се Манъринг.
— Стейнс изчезна в деня, в който Карвър вдигна платна! — обади се Балфор развълнувано. — Същия ден, в който изчезна моят сандък! Разбира се, това е! Стейнс се е озовал в сандъка, Карвър го е натоварил и е отплавал!
— За какво му е било да го прави? — попита Причард.
— Случайно да сте погледнали залепеното отгоре листче? Товарителницата?
— Не, не съм — отвърна рязко Муди.
Не беше довършил разказа си, а не обичаше да го прекъсват по средата. Само че внимателната му публика отново, за пореден път тази вечер, се беше разпаднала в шумна тълпа, в която всеки държеше да изрази изненада и да изкаже предположенията си.
— Емъри Стейнс на кораба на Карвър! — възкликна Манъринг. — Въпросът е дали сам се е качил, това е едната възможност, дали не се е озовал случайно на борда, това е втората, или Карвър го е заловил и го е затворил в сандъка умишлено, това е третата.
Нилсен поклати глава.
— Не го ли чу какво каза, капакът е бил закован! Как ще заковеш капака отвътре!
— Не сандък, а ковчег! Как да диша човек вътре?
— Има цепнатини между дъските, пролуки…
— Не са достатъчно широки, за да влиза въздух!
— Том, твоят сандък. Достатъчно голям ли е да побере човек?
— Колко голям е сандъкът всъщност?
— Не забравяйте, че Карвър и Стейнс са съдружници!
— Долу-горе колкото талига. Виждал си ги натрупани по пристана. Спокойно мога да легна вътре.
— Съдружници в изчерпана мина!
— Странното е обаче, че той е вътре в сандъка на връщане от Дънидин. Нали? Това подсказва, че Карвър по-скоро не е знаел за присъствието му на борда.
— Да оставим господин Муди да довърши.
— Това се вика отношение към съдружник: да го затвориш в сандък!
В шумната препирня не се бяха включили единствено двамата китайци Кю Лон и Сук Яншън — те стояха с изправени гърбове и гледаха сериозно, така бяха прекарали цялата вечер. Муди улови погледа на Ах Сук и макар че изражението на китаеца не се промени, на Муди му се стори, че долавя известно състрадание, все едно китаецът искаше да му покаже, че чудесно разбира клокочещото в него раздразнение.
Поради липсата на общ език Ах Сук не беше успял да разкаже цялата история на взаимоотношенията си с Франсис Карвър пред събралите се днес вечерта в „Короната“ и в резултат на това говорещите английски още тънеха в неведение за подробностите, като се изключеше фактът, че Карвър е извършил убийство и Ах Сук се е заклел да му отмъсти. Впил светлия си взор в тъмните очи на китаеца, Муди се зачуди какво точно е свързвало двамата. Ах Сук беше споделил само, че е познавал Карвър като малък, нищо повече. Доколкото можеше да се прецени по външния вид, Ах Сук беше някъде към четирийсет и пет годишен, което означаваше, че е роден в началото на двайсетте, следователно се беше сблъскал с капитана по време на опиумните войни.
— Господин Муди — провикна се Кауъл Девлин. — Да отправим въпроса към вас. Вие смятате ли, че мъжът в сандъка е бил Емъри Стейнс?
Веднага се възцари тишина.
— Не съм виждал господин Стейнс и не бих могъл да го позная — отвърна сковано Муди, — но да, бих казал, че вътре беше той.
Причард засмята наум.
— Ако Стейнс е бил в сандъка, откакто Карвър замина за Дънидин — рече той, — това прави тринайсет дни без вода и чист въздух.
— Фатално число — измърмори някой и Муди изведнъж си даде сметка, че тринайсет на брой са и събралите се в пушалнята мъже и самият той е тринайсетият.
— Възможно ли е подобно нещо? Тринайсет дни? — попита Гаскоан.
— Без вода? Едва ли. — Причард поглади брадичка. — А без въздух, и дума да не става.
— Може да не е бил вътре през цялото време, откакто са потеглили от Хокитика — изтъкна Балфор. — Може да е бил сложен в сандъка в Дънидин, било то по собствена воля или насила…
Читать дальше
