Муди насочи мислите си към отсъстващите.
Франсис Карвър, както многократно беше заявено днес вечерта, определено имаше за какво да отговаря. Поне от разказа на Лодърбак излизаше, че Карвър е изпечен мошеник и изнудвач, освен това беше посетил Кросби Уелс в деня на смъртта му и може би дори саможивецът беше умрял пред очите му. Мрачната слава на капитана не биваше да се забравя, но и не биваше да ѝ се вярва много, нямаше как Карвър да стои зад всичко и той със сигурност не беше в състояние да измисли толкова сложен план, че едновременно да обвърже дванайсет души.
След него се нареждаше Лидия Уелс, предполагаемата съпруга и на Уелс, и на Карвър, бивша любовница на Алистър Лодърбак, а сега, както беше доверила на Гаскоан, тайна годеница на неизвестен мъж. Подобно на капитана, госпожа Уелс беше показала, че е способна на безскрупулно изнудване и опашати лъжи. Освен това вече беше действала веднъж заедно с Карвър. Съдът щеше да реши доколко са основателни претенциите ѝ за имуществото на Кросби Уелс, но дори и тя да докажеше правотата си, начинът, по който беше предявила иска, в най-добрия случай беше в разрез с добрия тон, а в най-лошия говореше за вкоравяло безсърдечие. Муди изпитваше по-голямо недоверие към вдовицата, отколкото към Франсис Карвър, колкото и нелепо да беше това, тъй като всъщност нито я познаваше, нито я беше виждал, само беше чувал откъслечни и дори противоречащи си истории за нея.
Той се прехвърли към другата двойка, Анна Уедърел и Емъри Стейнс, които са били заедно вечерта на четиринайсети януари, преди уличницата да изгуби съзнание и Емъри да изчезне. Какво се беше случило онази нощ и каква роля бяха изиграли те съзнателно или не в смъртта на Кросби Уелс? Макар на пръв поглед да изглеждаше, че Емъри Стейнс е късметлията, а Анна — кутсузът, уличницата беше оцеляла след сблъсъка със смъртта, а Стейнс навярно беше на оня свят. Муди долавяше, че всеки от присъстващите ужасно завижда на Стейнс и ужасно ревнува Анна. Никой от тях нямаше неговия късмет като златотърсач, а Анна, нали беше лагерната уличница, бе обща собственост и всички си я деляха.
Оставаха политикът и тъмничарят. Муди ги обедини в една група. Подобно на противника си Джордж Шепард, Алистър Лодърбак беше представителна фигура, човек, закрилян от пълния размер на последствията на своите действия, тъй като прищевките му най-често се изпълняваха от други. Между двамата имаше още сходства. Лодърбак скоро щеше да се кандидатира за място в парламента от Уестланд, а тъмничарят щеше да започне строителството на затвора и приюта на Гледка. Политикът беше имал връзка с Лидия Уелс, негова бивша любовница, а Шепард беше имал връзка с Франсис Карвър, негов бивш затворник в каторгата в Сидни.
В ума си Муди беше подредил тези външни фигури в три двойки: вдовицата и изнудвана, политика и тъмничаря, златотърсача и уличницата. Подредбата му допадна, той намираше утеха в повтарящите се модели. За миг лениво се зачуди каква ли роля играе той самият в това кълбо от връзки и взаимоотношения, което тепърва трябваше да бъде разплетено. Дали си имаше съответствие? Може би Кросби Уелс? Дали другият от неговата двойка не беше мъртвец? Изведнъж Муди си припомни привидението от „На добър час“ и неволно потрепери.
— Давам пени за мислите ви — обади се Харалд Нилсен и Муди осъзна, че от доста време го чакат да заговори.
Дванайсетимата в пушалнята се взираха в него с изпълнено с надежда очакване, като в зависимост от нрава на съответния човек това чувство или се показваше видимо, или беше старателно прикрито. Значи на мен ми се пада задачата да разплета кълбото, помисли си Муди. Детективът — ето каква беше неговата роля.
— Не го пришпорвайте — подхвърли Харалд Нилсен към останалите, макар че самият той беше призовал госта да проговори. — Оставете го да помисли на спокойствие.
Муди обаче беше изгубил дар слово, не знаеше какво да каже.
Причард се приведе и докосна с дългия си пръст подлакътника на креслото му.
— Споменахте, че сте открили нещо в трюма на „На добър час“, господин Муди, което ви е накарало да се съмнявате в почтеността на капитана. За какво става дума?
— Да не е изчезналият сандък? — попита Балфор.
— Или товар опиум? — предположи Манъринг. — Опиум ли е?
— Не го пришпорвайте — призова отново Нилсен. — Когато е готов, ще ни каже.
Уолтър Муди беше влязъл в пушалнята, твърдо решен да не разкрива пред никого случилото се по време на пътуването си от Дънидин. Той едва намираше сили да признае пред самия себе си на какво е станал свидетел и не смяташе, че е способен да го предаде така, че някой друг да улови същността му. Сега обаче си даваше сметка, че преживяното от него може да предложи някакво обяснение на поне една от загадките в разказа, който току-що беше изслушал.
Читать дальше
