Смятам, че прозрачността е наложителна не само поради естеството на учреждението, което господин Шепард иска да построи, и поради произхода на въпросната сума, а и защото финансовата яснота в управлението на обществени средства е от първостепенно значение, тъй като заради богатите златни залежи в този недоразвит район на нашата провинция той твърде често става жертва на примитивното изкушение на покварата и корупцията.
Ценя високо намеренията на господин Шепард и останалите лица, които стоят зад изпълнението на този проект, и съм сигурен, че той действа в името на обикновените заселници и в рамките на закона. Държа обаче да подчертая още веднъж убеждението си, че всички частни дарения за обществени каузи трябва да бъдат прозрачни.
Уверявам ви, господине, вас и цялата провинция Уестланд, че оставам искрено ваш
Алистър Лодърбак,
член на Съвета на провинцията
18.02.1866 година
Той се облегна и прочете писмото на глас с патос, все едно се подготвяше за важна реч, след това сгъна доволно листа, пъхна го в плик и написа адреса на редакцията на „Уест Коуст Таймс“, като отстрани добави: „Да се прочете при получаване“, и за всеки случай отдолу драсна „Неотложно!“. После запечата плика и бръкна в джобчето на жилетката да извади часовника, вече беше почти два. Ако Огъстъс Смит потеглеше веднага за Хокитика, писмото щеше да стигне при Льовентал, преди да бъде набран понеделнишкият брой на „Таймс“. Колкото по-рано, толкова по-добре, помисли си Лодърбак и излезе да потърси секретаря.
В която Гаскоан отново излага теориите си, а Муди говори за смъртта.
Уолтър Муди привършваше обяда в „Максуел“, когато му донесоха съобщение, че товарът на „На добър час“ най-после е изваден на брега и сандъкът му е отнесен в стаята в „Короната“.
— Е, това най-сетне решава въпроса с така наречения призрак — рече той, след като подхвърли на пратеника монета от две пени и момчето хукна навън. — Ако Емъри Стейнс е бил на кораба, щяха да намерят трупа му в трюма.
— Съмнявам се, че е толкова просто — отвърна Гаскоан.
— Смяташ, че е възможно да скрият тялото?
— Смятам, че не е задължително да намерят трупа — поясни секретарят на съда. — Дори и ранен човек може да си проправи път към люка, а и корабът не беше потънал изцяло. Според мен е много по-вероятно да са го отнесли вълните.
През изминалите три седмици между Муди и Обер Гаскоан се беше зародило сърдечно приятелство и с всяка следваща среща Муди установяваше, че секретарят на съда му допада все повече. Гаскоан беше изключително умел в приспособяването към различни ситуации в обществото и стига да си го поставеше за цел, лесно можеше да спечели чуждата благосклонност. Ако Муди подозираше с какво настървение французинът се стреми към близост, сигурно — и с основание — щеше да се разтревожи, само че той смяташе новия си познат за изключително изтънчен джентълмен и се радваше, че има на разположение равен на себе си в интелектуално отношение човек, с когото да разговаря с наслада. Двамата обядваха заедно почти всеки ден, а вечер пушеха пури в „Звездата и жартиерата“, където играеха като партньори вист.
— Упорстваш с първоначалната си теория — отбеляза Муди, — че нарочно са го хвърлили в морето.
— Да, или са унищожили останките му — кимна Гаскоан. — Може да е викал за помощ и така да е привлякъл вниманието на убийците си. Колко му е да вържат тежест за краката му и да го хвърлят във водата. Както знаеш, Карвър на няколко пъти ходи с лодка до заседналия кораб и за него не би представлявало никаква трудност да види сметката на Стейнс.
— Възможно е — съгласи се младият мъж, който си играеше да нагъва получената бележка първо на половина, а после на четири, като прокарваше нокът по гънките. — Но не можем да бъдем сигурни нито в едното, нито в другото и дори и да се окажеш прав, че Стейнс наистина се е удавил било случайно или умишлено, никога няма да го разберем. Разполагаме с едно никакво престъпление — без тяло и без убиец!
— Да, така е.
— А и ние сме едни никакви детективи — допълни Муди, като целеше с това да сложи край на разговора, само че събеседникът му посегна към сосиерата, сякаш нямаше намерение да приключва с обяда.
— И накрая ще се почувстваме изключително глупаво — отбеляза французинът, поливайки със сос останалото месо, — когато намерят Стейнс на дъното на някой дол със счупен врат и без никакви следи от насилие.
Читать дальше
